— Ами сегашният управител? Уволнен ли е вече?
— Още не.
— Човекът няма да е изгърмян от мен. Искам мъжете си живи и мърдащи.
Той не каза нищо повече и тя усети, че стомахът й се свива. Не можеше да си представи нещо по-лошо от това да уволни някого, дори и той да е човек, когото не познава.
— По принцип това е работа на собственика, но аз предположих, че ще се чувствате така и затова помолих Стийв да се погрижи вместо вас. Сигурно сега говори с него.
Фийб въздъхна с облекчение.
Дан настоя да я разведе из комплекса и почти през целия следващ час те обикаляха из двуетажната L-образна сграда. Тя беше изненадана от множеството класни стаи, които видя и спомена това пред Дан.
— Обсъжданията и гледането на филми отнема част от повечето дни за тренировка — обясни той. — Играчите трябва да изучават принципите на играта. Там слушат критики и някои бележки от разузнаването. Футболът не е само тичане.
— Ще повярвам на думите ви.
В стаята на треньорите имаше черна дъска с изписани думи и диаграми. В стаята за контрол на теглото миришеше на гума и имаше кантар със слонски размери, а в миниатюрната видеолаборатория от земята до тавана имаше рафтове, претъпкани със скъпа, модерна техника.
— Защо е необходима толкова много техника?
— Голяма част от треньорските задължения включва гледането на филми. Имаме собствен екип оператори и те заснемат всеки мач от три различни ъгъла. В Националната футболна лига всеки отбор трябва да изпрати на следващия си противник филм с последните си три мача точно една седмица преди срещата.
Фийб погледна през прозорците към тренировъчната зала, единствената наистина подредена площ, която тя видя при обиколката си. На стените имаше рафтове. Имаше тапицирани пейки, няколко малки метални басейна за масаж, аптечен шкаф, червен пластмасов кош с надпис „Заразни отпадъци“ и маса, на която бяха наредени тридесетинасантиметрови купчини от дузини ролки пластир. Тя посочи към тях.
— Защо толкова много?
— Играчите го използват за всяка тренировка обикновено два пъти на ден. Употребяваме големи количества.
— Това сигурно отнема време.
— На тренировъчен лагер имаме петима души, които се занимават с това, а през сезона са трима.
Те продължиха напред. Фийб забеляза, че малкото жени, които срещнаха, видимо се понаперваха, щом забележеха Дан, докато мъжете го поздравяваха с различна степен на почтителност. Тя си припомни думите на Рон за мъжкия клуб и осъзна, че Дан е негов президент.
В гардеробната на ветераните шкафчетата бяха натъпкани с обувки, чорапи, фланелки и подплънки. Някои от играчите бяха залепили семейни снимки в шкафчетата си. В единия ъгъл имаше автомат за безалкохолни напитки, няколко телефона и дървени кутии, претъпкани с писма от почитатели.
Дан остави Фийб във фоайето, след като тя му обеща, че ще се обади отново до десет на другата сутрин. Тя почувства такова облекчение, че се е отървала от него без някакви по-сериозни наранявания и вече беше извадила ключовете за кадилака на Бърт, който Анет й даде, когато се сети, че не е благодарила на Рон за помощта му. Искаше й се да го помоли и за съвет при избора на новия управител.
Тя се насочи към крилото, в което се намираше управлението на Старс и видя един набит мъж, който носеше фотографска апаратура да се приближава срещу нея.
— Извинете, къде е офисът на Рон?
— Рон?
Той изглеждаше объркан.
— Рон Макдърмит.
— О, имате предвид Роналд. Последната врата в дъното.
Тя продължи по коридора, но когато стигна до края, реши, че не е разбрала правилно обясненията, защото на вратата имаше месингова табелка с надпис „Управител“. Взря се объркано в нея.
Сърцето й забумтя. Тя нахлу в малкото преддверие, където имаше секретарско бюро и няколко стола. Телефонът звънеше и всичките му бутони светеха, но в стаята нямаше никого. Няколко объркани секунди тя се надяваше, че Рон е асистент на някого, но надеждата й умря, когато влетя във вътрешната стая.
Рон седеше до бюрото, извърнат от вратата, с лице към прозореца зад него. Беше по риза, лактите му бяха подпрени на облегалките на стола.
Тя пристъпи предпазливо навътре.
— Рон?
Той се обърна.
— Здравей, Фийб.
Сърцето й щеше да се пръсне, когато той й се усмихна тъжно. Въпреки унилото му изражение, тя си позволи искрица надежда.
— Ти вече… Говори ли със Стийв Коувък?