— За любовниците си — уточни Фийб безизразно.
— Да… е, то беше свободно през последните шест месеца… откакто разбра, че е болен. За съжаление само тази негова собственост не е свързана със „Старс“. Все пак финансовото му състояние не е съвсем мрачно.
— Не бих си го и помислила. Футболният му отбор сигурно струва милиони.
— Доста скъпо струва, въпреки че и той има финансови затруднения.
Нещо в изражението й сигурно беше издало чувствата й, защото той я попита:
— Не обичате ли футбола?
— Не, не го обичам.
Говореше твърде развълнувано и той я изгледа с любопитство.
Тя махна лениво с ръка.
— Аз съм по-скоро от типа посещение на изложба — вечеря в Дьо Сирк — вечерно представление в някой експериментален театър. Обичам източна кухня, господин Хибърд.
Смяташе, че забележката й е дяволски остроумна, но той дори не се засмя.
— Трудно е да се повярва, че дъщерята на Бърт Съмървил не обича футбол.
— Скандално е, знам — избъбри тя небрежно. — Но е така. Алергична съм към потта… моята или на някой друг. За късмет непорочният ми братовчед Рийд винаги се е изпотявал изобилно, така че и сега футболната династия ще оцелее.
Адвокатът се поколеба. Очевидно беше недоволен.
— Страхувам се, че нещата не са толкова прости.
— Какво искате да кажете?
— Няколко месеца преди смъртта си баща ви написа ново завещание. Рийд беше лишен от наследство, поне за известно време.
Изминаха няколко секунди, преди тя да възприеме тази стряскаща информация. Спомни си колко спокоен изглеждаше братовчед й на погребението.
— Очевидно Рийд не знае това.
— Карах Бърт да му каже, но той отказа. Моят партньор и аз имаме задачата да му съобщим новината, когато се срещнем довечера. Той няма да погледне с добро око на факта, че Бърт предава временно отбора на дъщеря си.
— Дъщеря си? — После се замисли за девойката, която четеше горе Достоевски и се усмихна. — Сестра ми ще кове историята на професионалния футбол.
— Страхувам се, че не ви разбирам.
— Колко петнайсетгодишни момичета притежават собствен отбор от Националната футболна лига?
Хибърд изглеждаше стреснат.
— Съжалявам, госпожице Съмървил. Денят ми беше тежък и сигурно не съм достатъчно ясен. Баща ви не е оставил отбора на сестра ви.
— Не е ли?
— О, не. Оставил го е на вас.
— Какво е направил?
— Оставил е отбора на вас, госпожице Съмървил. Вие сте новият собственик на „Чикаго Старс“.
Тази вечер, докато се разхождаше из стаите на грозната къща на баща си, тя се опита да се моли за мъртвите животни по стените. Опитваше се да се моли и за себе си, защото се страхуваше, че ще заприлича на онези цинични хора, които са се вкопчили в горчивината си и непрестанно я предъвкват.
„Защо ми причини това, Бърт! Толкова много ли искаше да ме контролираш, че дори от гроба се опитваш да ме преклониш пред волята си?“
Когато Брайън Хибърд обяви, че Бърт й е оставил „Старс“, за миг тя изпита такава невероятна радост, че не можа да проговори. Не си помисли за парите и властта, нито дори за факта, че мрази футбола. Тя просто се радваше, че след толкова години враждебност, баща й беше доказал, че я обича. Спомни си как седеше зашеметена, докато адвокатът й обясняваше останалото.
— Честно казано, госпожице Съмървил, аз не одобрявам условията, които баща ви е поставил, за да наследите „Старс“. Двамата с партньора ми се опитахме да го разубедим, но той отказа да се вслуша в думите ни. Съжалявам. И тъй като той беше напълно нормален, нито вие, нито Рийд ще имате успех, ако оспорите завещанието.
Тя го изгледа неразбиращо.
— Какво искате да кажете? Какви условия?
— Казах ви, че наследяването е временно.
— Как може да се наследява временно?
— Като оставим настрана официалната терминология, идеята е съвсем проста. За да продължи да бъде ваша собственост, „Старс“ трябва да спечели шампионата на Американската футболна конференция през идния януари. Нещо, което е съвсем невероятно. Ако те не спечелят, вие ще вземете сто хиляди долара, а отборът преминава в Рийд.
Дори и новината, че може да получи такава огромна сума пари, не предотврати помръкването на радостта й. Тя разбра със свито сърце, че това е една от манипулациите на баща й.
— Искате да кажете, че аз ще притежавам отбора само до януари и след това ще го получи Рийд?