7
Тео Апорат беше един от най-висшите жреци на Анакреон. Само поради старшинството си той заслужаваше своето назначение като главен жрец на флагманския кораб „Виенис“.
Но не ставаше дума само за ранг или старшинство. Той познаваше кораба. При ремонта му бе работил под прякото ръководство на светите хора от самата Фондация. Беше ремонтирал двигателите по техни нареждания. Беше сменил проводниците на мониторите, преустроил съобщителната система, закрил пробойните по корпуса, подсилил подпорите. Дори му бяха разрешили да помага, когато мъдреците от Фондацията бяха монтирали толкова свято устройство, каквото никога преди не е било поставяно на кораб, било е запазено само за този прекрасен гигант — ултракъсовълново реле.
Нищо чудно, че изпитвате сърдечна болка заради целите, за които бе предопределен възхитителният кораб. Не бе пожелал да повярва онова, което му бе казал Верисов — че корабът ще се използва за ужасно зло; че оръдията му ще се насочат срещу великата Фондация. Насочени срещу онази Фондация, където като младеж го бяха обучили, на която се дължеше всичко свято.
Но сега, след онова, което му бе съобщил адмиралът, не можеше да се съмнява повече.
Как беше възможно кралят, получил небесна благословия, да допусне това омразно действие? А дали беше кралят? Дали това не е постъпка на прокълнатия регент Виенис, без кралят да знае въобще? И именно синът на същия Виенис, който беше адмирал, преди пет минути му бе казал: „Ти се грижи за душите и благословиите си, жрецо. Аз ще се погрижа за моя кораб.“
Апорат се усмихна потайно. Той щеше да се погрижи за своите души и благословии — и за проклятията си, а принц Лефкин скоро щеше да захленчи.
Вече беше влязъл в кабината със съобщителни устройства. Помощникът му вървеше пред него и двамата дежурни офицери не бяха предприели нищо, за да му попречат. Главният жрец имаше правото да влиза свободно навсякъде из кораба.
— Затворете вратата — нареди Апорат и погледна хронометъра. До дванадесет оставаха пет минути. Беше разчел добре времето.
С бързи опитни движения премести малките лостове, които включваха всички канали, така че гласът и образът му достигаха до всяка част на дългия над три километра кораб.
— Войници на кралския флагмански кораб „Виенис“, слушайте! Говори главният жрец на кораба! — Знаеше, че звукът от гласа му отеква от кърмовия атомен ад в самия край на кораба до навигационните пултове в носовата част. — Вашият кораб — викна Апорат — се готви да извърши светотатство. Без да го знаете, той върши нещо, което ще обрече душата на всеки от вас на вечен космически мраз! Слушайте! Вашият командир възнамерява да отведе този кораб до Фондацията и там да бомбардира източника на всяка благодат, за да го подчини на грешната си воля. И тъй като такова е неговото намерение, аз в името на Галактичния дух го отстранявам от командването, защото не може да има командване там, откъдето се е оттеглила благословията на Галактичния дух. Дори божественият крал не може да задържи трона си без съгласието на духа. — Докато помощникът му слушаше в благоговение, а двамата офицери с нарастващ страх, гласът му придоби по-дълбок тон. — И тъй като този кораб се отправя да изпълнява дело на дявола, от него е отнета благословията на Духа. — Той вдигна тържествено ръка и пред хилядите телевизори из кораба войниците се свиха разтреперани, когато внушителният образ на техния жрец заговори отново. — В името на Космическия дух, на неговия пророк Хари Селдън и на неговите тълкуватели, светите мъже на Фондацията, аз проклинам този кораб. Нека телевизорите на кораба, които са очите му, да ослепеят. Нека изпълнителните механизми, които са ръцете му, да се парализират. Нека атомните реактори, които са юмруците му, да заглъхнат. Нека двигателите му, които са сърцето му, да престанат да пулсират. Нека съобщителните връзки, които са гласът му, да онемеят. Нека вентилацията му, която е неговият дъх, да секне. Нека светлините му, които са неговата душа, да помръкнат. В името на Галактичния дух проклинам този кораб по този начин.
И при последната му дума, точно в дванадесет часа, една ръка, отдалечена на светлинни години в храма Арголид, включи ултракъсовълновото реле, което със светкавичната скорост на ултракъсите вълни включи друго реле на флагманския кораб „Виенис“.