Салвор Хардин сравни сегашната голяма група с няколкото души, които присъстваха при първата поява на Хари Селдън преди тридесет години. Тогава бяха само шестима: петимата стари енциклопедисти — сега всичките починали — той, младият кмет фигурант. Точно този ден той с помощта на Йохан Лий бе премахнал клеймото на „фигурантството“ от своя пост.
Сега беше съвсем различно; различно във всяко отношение. Всички членове на Градския съвет очакваха появата на Селдън. Хардин все още беше кмет, но вече разполагаше с голяма власт; а след пълното поражение на Анакреон беше и много популярен. Когато се бе върнал от Анакреон с новината за смъртта на Виенис и с новия договор, подписан от треперещия Леополд, беше посрещнат с бурен единодушен вот на доверие. След като скоро го последваха подобни договори, подписани с всяко от другите три кралства — договори, даващи на Фондацията такива права, че завинаги да се предотвратят всякакви опити за нападение, подобно на нападението на Анакреон — по всички улици на град Терминус се състояха факелни шествия. Дори името на Хари Селдън не се славословеше на по-висок глас.
Устните на Хардин трепнаха. Подобна беше популярността му и след първата криза.
В отсрещната част на помещението Сеф Сермак и Люис Борт разговаряха оживено, сякаш последните събития въобще не ги бяха засегнали. Те се бяха присъединили към единодушното одобрение; произнесоха речи, в които публично признаха грешката си, любезно се извиниха за използваните изрази в предишните прения, деликатно се оправдаха, като заявиха, че само са следвали повелите на своите убеждения и съвест — и веднага подеха нова акционистка кампания.
Йохан Лий докосна ръкава на Хардин и посочи многозначително часовника си.
Хардин вдигна поглед.
— Здравей, Лий. Още ли си кисел? Сега какво не е наред?
— Той трябва да се появи след пет минути, нали?
— Така предполагам. Миналия път появата му беше по пладне.
— А ако не се появи?
— Нима през целия си живот ще ме тормозиш с твоите тревоги? Ако не се появи, няма да го видим.
Лий се намръщи и бавно поклати глава.
— Ако тази работа се провали, ще изпаднем в друга бъркотия. Без подкрепата на Селдън за стореното от нас Сермак ще бъде свободен да започне всичко отначало. Той иска пряка анексия на четирите кралства и незабавна експанзия на Фондацията — ако е необходимо, и със сила.
— Зная. Огнегълтачът трябва да гълта огън дори ако се наложи сам да го наклажда. А ти, Лий, трябва да се тревожиш дори и ако се наложи да се убиеш, за да намериш за какво да се тревожиш.
Лий се накани да му отговори, но точно в този миг светлините пожълтяха, потъмняха и дъхът му секна. Вдигна ръка, за да посочи към стъклената кабина, която доминираше над половината помещение, и след това се отпусна с шумна въздишка в едно от креслата.
Самият Хардин се поизправи при появата на образа, който сега изпълваше кабината — човек в инвалидна количка? Единствен той от всички присъстващи можеше да си спомни деня преди десетилетия, когато този образ се бе появил за първи път. Тогава Хардин беше млад, а Селдън стар. От онова време образът не бе остарял с нито един ден, но кметът беше вече стар човек.
— Аз съм Хари Селдън! — заяви образът. Гласът беше старчески и тих. В помещението настъпи пълна тишина и Хари Селдън продължи с разговорен тон: — Тук съм за втори път. Разбира се, не зная дали някой от вас е бил първия път. Всъщност не мога по никакъв начин чрез сетивата си да разбера дали тук въобще има някой, но това не е от значение. Ако втората криза е била преодоляна напълно, вие трябва да сте тук; няма друга възможност. Ако не сте, значи втората криза се е оказала прекалено голяма за вас. — Той се усмихна чаровно. — Но аз се съмнявам в това, защото моите изчисления показват 98,4 процента вероятност, че през първите осемдесет години не ще има значителни отклонения от плана.
Според нашите изчисления сега сте стигнали до господство над варварските кралства в непосредствена близост до Фондацията. Както при първата криза ги възпряхте, като използвахте равновесие на силите, така при втората сте постигнали превъзходство чрез духовната власт срещу светската.
Но тук би трябвало да ви предупредя срещу прекалената самоувереност. Не е в намеренията ми при тези записи да правя предсказания, но няма нищо лошо, ако ви обърна внимание, че онова, което сега сте постигнали, е само ново равновесие, макар то да е такова, при което вашето положение да е значително по-добро. Духовната власт е достатъчна, за да отблъсне нападенията на светската, но не и за да напада на свой ред. Поради неизменното нарастване на противодействащата сила, известна като регионализъм или национализъм, духовната власт не може да надделее. Сигурен съм, че не ви казвам нищо ново.