Между другото, трябва да ме извините, че ви говоря така неопределено. Термините, които използвам, в най-добрия случай са само приблизително точни, но никой от вас не е квалифициран да разбере истинската символика на психоисторията, така че трябва да се задоволя с най-доброто, което мога да направя.
Сега Фондацията е само в началото на пътя, който води до новата империя. По работна сила и ресурси съседните кралства са все още поразително мощни в сравнение с вас. Извън тях е обширната заплетена джунгла на варваризма, проснала се до крайните предели на Галактиката. В това пространство все още се намират останки от Галактичната империя — и те, макар да са отслабени и да се разпадат, все още са несравнимо по-силни.
В този миг Хари Селдън вдигна книгата си и я отвори. Лицето му прие тържествено изражение.
— И никога не забравяйте, че преди осемдесет години бе основана и друга Фондация; Фондация в противоположния край на Галактиката, в Звезден край. Винаги ще трябва да се съобразявате с нея. Джентълмени, пред вас са деветстотин и двадесет години от плана. Проблемът е ваш! Заемете се с него!
Той сведе поглед към книгата и изчезна, а светлините блеснаха силно. Сред последвалата глъчка Лий се наведе на ухото на Хардин.
— Той не каза кога ще се появи отново.
— Зная — отвърна Хардин, — но съм уверен, че няма да се върне, преди ние двамата да сме безопасно и удобно настанени в гроба!
IV част
Търговците
1
ТЪРГОВЦИ — … и търговците непрекъснато изпреварвали политическата хегемония на Фондацията, простирали слабите си ръце през огромните разстояния на Периферията. Месеци или години можели да минат между поредните им кацания на Терминус; корабите им често представлявали развалини, скърпени как да е със саморъчно ремонтирани части и импровизации; не били от най-честите; храбростта им…
С всичко това те изградили империя, по-трайна от религиозния деспотизъм на Четирите кралства…
Безкрайни легенди се разправят за тези солидни, самотни хора, които полусериозно, полу на шега били възприели за мото част от една епиграма на Салвор Хардин: „Никога не позволявай на моралните ти задръжки да те спрат да направиш онова, което е справедливо!“ Сега е трудно да се каже кои легенди са действителност и кои са апокрифни. Вероятно няма нито една, която да не е претърпяла някои преувеличения…
Лимар Понйетс беше целият потънал в пяна, когато на неговия приемник се получи съобщението — а това доказва, че старата досадна поговорка за телесъобщенията и ваната е вярна дори в тъмното сурово пространство на галактичната Периферия.
За щастие онази част на независимия търговски кораб, която не е предназначена за различни стоки, е изключително уютна. Дотолкова, че душът с топла вода се намира в кабинка с размери шейсет сантиметра на метър и двадесет и е отдалечена само на три метра от пултовете за управление. Понйетс чу съвсем ясно отсеченото тракане на приемателя.
От него капеха ругатни и пяна, когато излезе, за да регулира гласовата връзка. Три часа по-късно до неговия кораб застана друг търговски съд и през въздушния шланг между двата влезе захилен младеж.
Понйетс побутна шумно напред най-доброто си кресло и се настани във въртящата се пилотска седалка.
— Какви ги вършиш, Горм? — попита той мрачно. — Нима ме гониш по целия път от Фондацията?
Лес Горм извади една цигара и поклати решително глава.
— Аз ли? В никакъв случай. Аз просто съм глупакът, който случайно кацна на Глиптал IV в деня, след като се бе получила пощата. Затова ме изпратиха да те гоня ей с тая дяволия.
Малката блестяща сфера бе предадена от ръка в ръка и Горм добави:
— Поверително е. Свръхсекретно. Не може да се довери на субетера и разни подобни. Поне така разбрах. Но е сигурно, че е лична капсула и само ти можеш да я отвориш.
Понйетс огледа капсулата с отвращение.