— Виждам. Не помня някога някоя от тях да е съдържала добри новини.
Капсулата се отвори в ръката му и тънката прозрачна лента полека се разви. Очите му бързо проследиха съобщението, защото, докато се появи краят на лентата, началото й вече беше станало кафяво и сбръчкано. След минута лентата почерня и се разпадна на съставните си молекули.
— О, Галактика! — изръмжа глухо Понйетс.
— Мога ли да помогна с нещо? — тихо попита Лес Горм. — Или е твърде секретно?
— Тъй като си в гилдията, може да ти се каже. Трябва да отида на Аскон.
— На онова място? Как така?
— Арестували са един търговец. Но не го разправяй. Внезапно върху лицето на Горм се появи гневно изражение.
— Арестували! Това е нарушение на конвенцията.
— Нарушение е и намесата в местната политика.
— Охо! Значи затова! — Горм се замисли. — Кой е търговецът? Познавам ли го?
— Не — отвърна рязко Понйетс, а Горм разбра намека и не зададе повече въпроси.
Понйетс беше станал и се взираше мрачно в екрана. Промърмори няколко ругатни по адрес на онази част от мъгливите форми, която беше тялото на Галактиката, после каза високо:
— Отвратителна бъркотия! Далеч съм от изпълнение на квотата си.
На Горм му просветна в главата.
— Ей, приятел, Аскон е закрита област.
— Точно така. На Аскон не можеш да продадеш дори джобно ножче. Те не желаят да купуват никакви атомни устройства. С моята квота, която вече издъхва, да се отиде там е истинско самоубийство.
— Не можеш ли да се измъкнеш?
— Познавам човека, за когото става въпрос — поклати разсеяно глава Понйетс. — Не мога да изоставя приятел. Е, какво пък? Аз съм в ръцете на Галактичния дух и се отправям весело натам, накъдето той посочи.
— Какво? — възкликна Горм озадачен. Понйетс го изгледа и се изсмя.
— Забравих. Ти никога не си чел „Книгата на духа“, нали?
— Не съм дори чувал за нея — отвърна рязко Горм.
— Е, щеше да си чувал, ако имаше религиозно образование.
— Религиозно образование ли? За жрец? — Горм беше поразен.
— Опасявам се, че е така. Това е моят тъмен срам и тайна. Само че се оказах прекалено костелив за светите отци. Изключиха ме по причини, достатъчни да ме приемат за светско обучение във Фондацията. Е, слушай, ще трябва да тръгвам. Как е квотата ти тази години?
Горм смачка цигарата и оправи шапката си.
— Сега карам последния товар. Ще се справя.
— Щастлив човек — изрече мрачно Понйетс и дълги минути след като Лес Горм си бе отишъл, седя неподвижно замечтан.
И така, Ескел Горов беше на Аскон, и то в затвора.
Лошо! Всъщност беше значително по-лошо, отколкото може би изглеждаше. Едно бе да разправяш на любопитния младеж размита версия на случая, за да се отървеш от него и да го изпратиш да си гледа работата. Съвсем друго беше да се изправиш пред истината.
Защото Лимар Понйетс бе от малкото хора, които знаеха, че майстор-търговецът Ескел Горов въобще не беше търговец, а нещо съвсем друго — агент на Фондацията!
2
Изминаха две седмици! Две седмици бяха изгубени!
Една седмица, за да стигне до Аскон, в далечните граници на чието пространство се строяваха все повече зорки бойни кораби, за да го пресрещнат. Каквато и да беше системата им за засичане, тя действаше, и при това добре.
Заобикаляха го бавно, без сигнали, невъзмутимо запазвайки едно и също разстояние помежду си, и грубо го насочваха към централното слънце на Аскон.
В краен случай Понйетс би могъл да се справи с тях. Корабите бяха останки от загиналата Галактична империя — но спортни яхти, а не бойни кораби. Без атомни оръжия те оставаха просто живописни и безсилни елипсоиди. Но Ескел Горов се намираше в ръцете им, а Горов не беше заложник, който може да се изостави. Асконците вероятно го знаеха.
И още една седмица — седмица, през която се наложи отегчително да си пробива път през облаците дребни чиновници, които образуваха преграда между Великия магистър и външния свят. Всеки дребен подсекретар трябваше да се ласкае и умилостивява. Всеки изискваше внимателно и до призляване да му се подмазваш за засукания подпис, който откриваше пътя към следващия чиновник на едно ниво по-нагоре.
За първи път Понйетс установи, че документите му на търговец са безполезни.