Выбрать главу

Понйетс смирено сведе глава.

— Получил съм такова образование. Сред празните пространства на Космоса скитащите търговци се нуждаят от хора като мен, които да се грижат за духовната страна на живота, отдаден толкова много на търговията и стремежа към светското.

Асконският владетел замислено смукна долната си устна.

— Всеки човек трябва да подготви душата си за пътешествието към духовете на предците. Но никога не съм мислил, че вие, търговците, вярвате в нещо.

3

Когато Лимар Понйетс влезе през тясната бронирана врата, Ескел Горов се размърда на кушетката и отвори едното си око. Вратата се затвори шумно зад Понйетс. Горов изломоти нещо и се изправи.

— Понйетс! Тебе ли пратиха?

— Чиста случайност — отвърна горчиво Понйетс — или дело на личния ми зъл демон. Точка първа, ти попадаш в някаква каша на Аскон. Точка втора, моят маршрут на продажби, както е известно на Търговската камара, ме отвежда на петдесет парсека от системата точно по времето, когато става събитието от точка първа. Точка трета, ние и преди сме работили заедно и Камарата го знае. Не е ли това мило, неизбежно положение? Отговорът просто се налага сам.

— Внимавай — рече Горов напрегнато. — Някой сигурно подслушва. Носиш ли деформатор на полето?

Понйетс посочи гривната с орнаменти, която обвиваше китката му, и Горов се успокои. Понйетс се огледа. Килията беше гола, но голяма, добре осветена и липсваха неприятни миризми.

— Не е лошо — каза той. — Отнасят се внимателно с теб.

Горов махна с ръка на тази забележка.

— Слушай, как успя да влезеш тук? Почти две седмици ме държат в пълна изолация.

— Още от пристигането ми, а? Е, изглежда, дъртакът, който е шеф, си има своите слабости. Склонен е към благочестиви речи, затова поех известен риск, който се оправда. Тук съм в качеството си на твой духовен съветник. Има нещо странно в благочестив човек като него. Той с удоволствие ще ти пререже гърлото, ако му изнася, но ще се поколебае да постави в опасност благоденствието на нематериалната ти и проблематична душа. Просто емпирична психология. Търговецът трябва да знае от всичко по малко.

Усмивката на Горов беше язвителна.

— Пък и си посещавал теологично училище. Човек на място си ти, Понйетс. Доволен съм, че теб са изпратили. Но Великия магистър не обича изключително душата ми. Спомена ли за някакъв откуп?

Очите на търговеца се присвиха.

— Направи намек… съвсем неуловим. И заплаши с умъртвяване с газ. Реших да се подсигуря и се измъкнах; лесно би могло да е капан. Значи е изнудване? Какво иска?

— Злато.

— Злато! — Понйетс се намръщи. — Самия метал ли? За какво му е?

— Това е тяхното разменно средство.

— Така ли? И откъде да взема злато?

— Откъдето успееш. Слушай, това е важно. Нищо няма да ми се случи, докато Великия магистър души с носа си аромата на златото. Обещай му го; толкова, колкото поиска. После, ако е необходимо, отиди до Фондацията да го вземеш. Когато ни освободят, ще ни съпроводят извън системата и тогава ще се разделим.

— А след това ще се върнеш и отново ще се опиташ — рече неодобрително Понйетс.

— Моята задача е да продам атомни устройства на Аскон.

— Ще те хванат, преди да си изминал един парсек в Космоса. Предполагам, че го знаеш?

— Не — отвърна Горов. — Но и да го знаех, това нямаше да промени нещата.

— Втория път ще те убият.

Горов повдигна рамене.

— Ако трябва отново да преговарям с Великия магистър — поде спокойно Понйетс, — искам да зная цялата история. Досега работя съвсем на сляпо. Всъщност няколкото безобидни забележки, които направих, докараха Негово благоговение почти до припадък.

— Много просто е — обясни Горов. — Единственият начин, по който можем да засилим сигурността на Фондацията тук, в Периферията, е да образуваме контролирана от религията търговска империя. Все още сме прекалено слаби, за да наложим политически контрол. Едва успяваме да държим Четирите кралства.

— Разбирам — кимна Понйетс. — А система, която не приеме нашите атомни устройства, никога няма да бъде поставена под религиозен контрол…

— И поради това може да стане център на независимост и враждебност. Да.

— Добре тогава — подхвърли Понйетс, — достатъчно за теорията. А сега какво точно пречи на продажбите? Религията ли? Великия магистър намекна нещо подобно.