— Да са ми свидетел костите на дядо ми! — възкликна Великия магистър с изненадваща жар. Устните му се разтвориха в писклив смях. — Фърл, какво ще отговориш на този младеж? Твърдението му е обосновано. Толкова законно, колкото и думите на моите прадеди.
— Така изглежда — отвърна мрачно Фърл. — Стига да не се окаже, че обосноваността му е оръдие на Злия дух.
— Ще предложа дори нещо по-добро — заяви Понйетс внезапно. — Запазете златото като залог. Поставете го върху олтарите на вашите прадеди като дар и ме задръжте в продължение на тридесет дни. Ако в края на този период няма признаци за недоволство — ако не се случи някакво бедствие, — това сигурно ще означава, че дарът е приет. Какво повече може да се предложи?
И когато Великия магистър се изправи на крака, за да открие някакво неодобрение, нито един човек от съвета не пропусна да изрази съгласието си. Дори Фърл сдъвка одърпаните краища на мустаците си и кимна рязко.
Понйетс се усмихна и се замисли върху ползата от религиозното възпитание.
5
Измина още една седмица, преди да бъде уредена срещата с Фърл. Понйетс усещаше напрежението, но вече бе свикнал с чувството за физическа безпомощност. Беше напуснал чертите на града под стража. Намираше се под домашен арест в крайградската вила на Фърл. Нямаше какво да прави, освен да го приеме, без изобщо да се замисля.
Извън кръга на старейшините Фърл изглеждаше по-висок и по-млад. В нормални дрехи дори никак не приличаше на старейшина.
— Странен човек сте — каза той внезапно. Близко разположените му очи сякаш потрепнаха. — През изминалата седмица и по-специално през последните два часа не правите нищо друго, освен да намеквате, че аз се нуждая от злато. Трудът изглежда излишен, защото кому не е нужен този метал? Защо не направите следващата си стъпка?
— Не става въпрос просто за златото — отвърна дискретно Понйетс. — Не само за златото. Не за някоя и друга монета. По-скоро за всичко, което се крие зад златото.
— А какво може да се крие зад златото? — подтикна го Фърл с разкривена усмивка. — Сигурно това не е подготовка за нова несръчна демонстрация.
— Несръчна? — намръщи се леко Понйетс.
— О, разбира се. — Фърл скръсти ръце и леко ги побутна с брадичката си. — Не ви критикувам. Сигурен съм, че несръчността е била съзнателна. Бих могъл да предупредя Негово благоговение за това, ако бях сигурен какви са мотивите ви. Така, ако аз бях на ваше място, щях да произведа златото на кораба си и да го предложа само него. Нямаше да се състои представлението, което ни изиграхте, и да възникне враждебността, която предизвикахте.
— Вярно е — призна Понйетс, — но тъй като аз съм си аз, приех враждебността, за да привлека вниманието ви.
— Така ли? Само за това ли? — Фърл не си направи труда да прикрие, че се забавлява с известно презрение. — Предполагам също, че предложихте пречистващия период от тридесет дни, за да си осигурите време, през което да превърнете привлекателността в нещо по-веществено. Но какво ще стане, ако се окаже, че златото е нечисто?
Понйетс си позволи да отвърне с чувство за черен хумор.
— Когато преценката за нечистотата му зависи от онези, които са най-заинтересовани да установят, че е чисто?
Фърл вдигна поглед и с присвити очи се взря в търговеца. Изглеждаше едновременно изненадан и доволен.
— Разумна мисъл. А сега кажете защо искахте да привлечете вниманието ми?
— Точно това ще направя. За краткото време, през което бях тук, забелязах някои полезни факти, които засягат вас и представляват интерес за мен. Например вие сте млад — прекалено млад за член на съвета и дори от сравнително млад род.
— Критикувате рода ми?
— Съвсем не. Вашите прадеди са велики и свещени; всички ще го признаят. Но има хора, които разправят, че не сте член на нито едно от Петте племена.
— С пълното ми уважение към съответните личности — Фърл се облегна назад, като не се опита да прикрие жлъчността си, — Петте племена имат обеднели слабини и оредяла кръв. Няма и петдесетина живи членове на Племената.