Выбрать главу

— За трансмутатора ли?

— За целия ми товар от атомни устройства. На двойна цена плюс премия. — Той вдигна рамене почти извинително. — Признавам, че го поизмамих, но нали трябва да изпълня квотата?

Горов явно се обърка.

— Ще ми обясниш ли? — попита той несмело.

— Какво има да се обяснява? Всичко е очевидно, Горов. Виж, хитрият пес си мислеше, че ме е хванал в сигурен капан, защото неговата дума има повече тежест от моята пред Великия магистър. Той взе трансмутатора. На Аскон това е престъпление, което се наказва със смърт. Но по всяко време можеше да каже, че ме е подмамил в клопка от най-чисто патриотични мотиви, за да ме разобличи като продавач на забранени устройства.

— Това е очевидно.

— Естествено. Но цялата работа не беше само в дума срещу дума. Разбираш ли, Фърл никога не е чувал, нито е знаел, че съществува микрофилмова камера.

Горов внезапно се изсмя.

— Точно така — продължи Понйетс. — Той имаше надмощие. Бях добре наказан. Но след като му монтирах трансмутатора като куче с подвита опашка, включих камерата в устройството и при прегледа на следващия ден я извадих. Разполагах с идеален филм за неговата светая светих, най-съкровеното му кътче, с него самия, бедният Фърл, който задейства трансмутатора с цялата му мощ и се наслаждава на първото парче злато, сякаш е яйце, което току-що е снесъл самият той.

— Показа ли му резултата?

— След два дни. Бедният мухльо през живота си не беше виждал триизмерни цветни озвучени изображения. Твърди, че не е суеверен, но ме нарече мошеник и въобще не съм виждал друг възрастен човек да изглежда толкова уплашен като него тогава. Казах му, че съм монтирал прожектиращо устройство на главния площад в града, нагласено да заработи по пладне, когато ще го гледат милиони фанатични асконци и след това те ще го разкъсат на парчета; само след половин секунда той вече издаваше нечленоразделни звуци пред коленете ми. Беше готов на всяка сделка, която предложа.

— А беше ли така? — Горов едва сдържаше смеха си. — Искам да кажа, беше ли поставил устройството на площада?

— Не, но това не е от значение. Той сключи сделката. Купи и последното устройство, което имаме и двамата, за толкова калай, колкото можем да натоварим. В този момент смяташе, че съм способен на всичко. Договорът е в писмен вид и ще получиш копие, преди да кацна с него, просто като още една предпазна мярка.

— Но ти си засегнал себелюбието му — рече Горов. — Дали ще използва устройствата?

— Защо не? Това е единственият начин да си върне загубите, а ако спечели пари от тях, ще спаси гордостта си. И той ще стане следващият Велик магистър — а и най-подходящият човек, който можем да имаме на наша страна.

— Да — съгласи се Горов, — сделката е добра. И все пак техниката ти на продажба е доста неприятна. Нищо чудно, че са те изхвърлили от семинарията. Нямаш ли никакви морални задръжки?

— Какво значение има? — отвърна с безразличие Понйетс. — Знаеш какво казва Салвор Хардин за моралните задръжки.

V част

Търговците — принцове

1

ТЪРГОВЦИ — … С психоисторическа неизбежност икономическият контрол на Фондацията нараснал. Търговците забогатели, а с богатството дошла и мощта…

Понякога се забравя, че Хобър Малоу е започнал живота си като обикновен търговец. Никога не се забравя обаче, че го е завършил като първия от търговците — принцове…

Енциклопедия „Галактика“

Джорейн Сът докосна внимателно пръстите на ръцете си с грижливо гледани нокти и каза:

— Някаква загадка е. Всъщност — това под най-строга тайна — може да е една от кризите на Хари Селдън.

Мъжът срещу него потърси цигара в джоба на късата си смирнианска дреха.

— Не зная нищо по въпроса, Сът. Като общо правило политиците започват да крещят „Криза на Селдън“ при всяка предизборна кампания за кмет.

— Не водя кампания, Малоу — усмихна се едва забележимо Сът. — Изправени сме срещу атомни оръжия, а не знаем откъде идват.

Хобър Малоу от Смирно, майстор търговец, продължи да пуши спокойно, почти с безразличие.

— Продължавай. Ако имаш да кажеш още нещо, разправяй. — Малоу никога не правеше грешката да се държи прекалено учтиво с човек от Фондацията. Можеше да е от Външните светове, но независимо от това мъжът си оставаше мъж.