— Разбира се! — Туер вдигна рамене. — Трябваше да се сетя. Но отдавна съм излязъл от училище, по-отдавна от вас.
— Вероятно е така. Не обръщайте внимание. Важното е, че сега ме отпращат точно посред развитието на таза криза. Трудно е да се каже с какво ще разполагам, когато се върна, а избори за Съвет се провеждат всяка година.
Туер вдигна поглед.
— Попаднали сте по следите на нещо?
— Не.
— Имаме ли определени планове?
— Не.
— Е, тогава…
— Какво тогава? Нищо. Навремето Хардин е казал: „Само планирането не е достатъчно, за да успееш. Трябва и да импровизираш.“ Аз ще импровизирам.
Туер поклати неуверено глава; двамата стояха и се гледаха. Внезапно, но съвсем прозаично, Малоу заговори.
— Слушайте какво ще ви кажа — защо не дойдете с мен? Не ме зяпайте, човече. Преди да решите, че политиката е по-възбуждаща, вие сте били търговец. Поне така се говори.
— Къде отивате? Кажете ми.
— Към Хусалийския разлом. Не мога да бъда по-точен, преди да излетим в Космоса. Какво ще кажете?
— Да предположим, че Сът иска да бъда тук, където ще може да ме наглежда.
— Малко вероятно е. Ако изпитва силно желание да се отърве от мен, защо да не се освободи и от вас? Освен това никой търговец няма да излезе в Космоса, ако не си подбере сам екипажа. Взимам със себе си когото си поискам.
В очите на възрастния човек се появи странен блясък.
— Добре. Тръгвам. — Той протегна ръка. — Това ще е първото ми пътуване от три години насам.
Малоу сграбчи и разтърси ръката му.
— Много добре! Превъзходно! А сега трябва да събирам момчетата. Нали знаете къде пристава „Далечна звезда“? Тогава елате утре. Довиждане.
4
Корел представляваше едно често явление в историята — република, чийто ръководител имаше всички атрибути на абсолютен монарх освен името. Поради това там се ширеше обичайният деспотизъм, неограничен дори от онези две смекчаващи влияния в законните монархии: кралската „чест“ и дворцовия етикет.
В материално отношение, благоденствието й не беше голямо. Дните на Галактичната империя бяха отминали и за тях свидетелстваха само мълчаливите паметници и разбитите постройки. Дните на Фондацията още не бяха настъпили и при ожесточената решимост на нейния владетел Комодор Аспер Арго строгите ограничения за търговците и пълната забрана за мисионерите нямаше никога да настъпят.
Самото космическо летище беше разнебитено и западнало, а екипажът на „Далечна звезда“ мрачно отбеляза това. Разкапващите се хангари създаваха разкапваща атмосфера и докато редеше пасианс, Джайм Туер се дразнеше и нервничеше.
— Тук има добри материали за търговия — рече замислено Малоу.
Той гледаше спокойно през илюминатора. Засега почти нищо друго не можеше да се каже за Корел. Пътуването бе преминало спокойно. Ескадрата корелиански кораби, излетели, за да пресрещнат „Далечна звезда“, се състоеше от малки неизправни реликви на стара слава или очукани, неманеврени корита. С опасение се държаха на разстояние дори и сега, а вече една седмица нямаше отговор на молбата на Малоу за среща с местното правителство.
— Добра търговия може да се развърти тук — повтори Малоу. — Може да се нарече девствена територия.
Джайм Туер вдигна нетърпеливо поглед и захвърли картите.
— Какво, по дяволите, възнамерявате да правите, Малоу? Екипажът мърмори, офицерите са разтревожени, а аз се питам…
— Питате се? За какво?
— За положението. И за вас. Какво правим ние?
— Чакаме.
— Постъпвате като слепец, Малоу — изръмжа Туер. — Летището се пази, а над нас летят кораби. Да предположим, че се готвят да ни натикат в земята.
— Имаха на разположение една седмица.
— Може би изчакват да получат подкрепления — погледът на Туер беше остър и твърд.
Малоу внезапно седна.
— Да, помислих го. Виждате ли, това поставя сериозен проблем. Първо, стигнахме дотук без неприятности, което може да не означава нищо, защото миналата година само три от над триста кораба са били взривени. Процентът е нисък. Но може да означава също, че техните кораби, въоръжени с атомни устройства, са малко и че те не смеят да ги излагат на риск без необходимост, преди броят им да нарасне.