— Независимо дали е така — повдигна рамене Малоу, — той е представител на властта. Кажете им, че ако този губернатор, полицай или какъвто е там, се приближи сам към кораба, ще получи негово преподобие Джорд Парма. — Внезапно в ръката му се появи бластер и той добави: — Не зная какво е неподчинение. Никога не съм имал подобен опит. Но ако някой тук мисли, че може да ме научи, бих искал в замяна да му покажа какво е моето противосредство.
Бластерът бавно се завъртя и се насочи към Туер.
Лицето на стария търговец с усилие се изглади, а ръцете му разтвориха свитите юмруци и се отпуснаха. Дъхът му излизаше шумно през ноздрите.
Тинтър излезе и след пет минути един хилав човек се отдели от тълпата. Приближи се бавно и колебливо, явно обзет от страх и опасения. На два пъти се обърна назад и два пъти съвсем явните заплахи на многоглавото чудовище го поощряваха да продължи.
— Добре. — Малоу махна с бластера, който продължаваше да държи насочен. — Грън и Ъпшър, изведете го навън.
Мисионерът изпищя. Вдигна ръце, вдървените му пръсти се разпериха нагоре, големите ръкави се свлякоха и разкриха слабите му, изпъстрени с вени ръце. За миг проблесна и изгасна слаба светлинка. Малоу премига и отново махна презрително с ръка.
Докато се бореше в хватката на двамата, гласът на мисионера се заизлива.
— Да е проклет предателят, който изоставя ближния си на злото и на смъртта. Да оглушеят ушите, които са глухи за молбите на безпомощния. Да ослепеят очите, които не виждат невинността. Да се зачерни вовеки душата, която се съюзява с мрака…
Туер затисна здраво ушите си с ръце.
Малоу врътна бластера и го прибра.
— Отивайте — нареди той спокойно — по местата си. Шест часа след разпръскване на тълпата поддържайте пълна бойна готовност. Четиридесет и осем часа след това двойни дежурства. После ще получите нови нареждания. Туер, елате с мен.
Бяха сами в личните помещения на Малоу. Той посочи едно кресло и Туер седна. Едрото му тяло сякаш се бе свило. Малоу се вгледа язвително в него.
— Туер — поде той, — разочарован съм. Трите години, през които сте се занимавали с политика, изглежда, са ви отучили от навиците на търговците. Спомнете си, там, във Фондацията, може и да съм демократ, но нищо по-малко от тирания не е в състояние да управлява кораба ми така, както аз искам. Досега никога не се е налагало да вадя бластер срещу хората си, и днес нямаше да стане нужда, ако вие не се бяхте противопоставили.
Туер, вие нямате служебно положение, а сте тук по моя покана и ще се отнасям с уважение към вас, но насаме. Отсега нататък в присъствие на моите офицери аз съм „сър“, а не „Малоу“. И когато дам заповед, ще се втурвате да я изпълнявате по-бързо от юнга, ей така, просто за късмет, или още по-бързо ще ви окова в най-долните помещения. Разбрано ли е?
Водачът на партията преглътна без слюнка.
— Извинете ме — каза той неохотно.
— Приемам извинението. Ще се ръкуваме ли?
Пръстите на Туер потръпнаха в огромната длан на Малоу.
— Подбудите ми бяха добри — оправда се Туер. — Трудно е да изхвърлиш навън човек, за да го линчуват. Оня губернатор или какъвто е там с разтрепераните колена няма да го спаси. Това е чисто убийство.
— С нищо не мога да помогна. А и, честно казано, инцидентът е крайно подозрителен. Не забелязахте ли?
— Какво да забележа?
— Този космодрум е в средата на затънтен далечен район. Внезапно някакъв мисионер избягва. Откъде? Идва тук. Съвпадение? Събира се огромна тълпа. Откъде? Най-близкият голям град вероятно е поне на сто и петдесет километра. Но те идват за половин час. Как?
— Как? — отекна Туер.
— Ами да предположим, че мисионерът е бил доведен тук и пуснат като примамка. Нашият приятел, преподобният Парма, беше доста объркан. Нито за миг не изглеждаше напълно нормален.
— Тежките премеждия… — измърмори горчиво Туер.
— Може би! А е възможно идеята да е била да ни накарат да проявим рицарство и смелост и глупаво да защитим човека. Той се намира тук в нарушение на законите на Корел и на Фондацията. Ако го задържа, ще бъде акт на война срещу Корел и Фондацията няма да има законното право да защити нас.
— Това е… това е доста пресилено.