— Това — поясни Малоу — е за рязане на стомана. — Върна ножицата на Туер. — Има и ренде. Искате ли да намалите дебелината на даден лист, да изгладите неравностите, да отстраните ръжда? Гледайте!
Тънък прозрачен слой отлетя от другата половина на първоначалния лист, първо на ивици от петнадесет, после двадесет и тридесет сантиметра.
— Или да пробивате? Всичко е на същия принцип.
Бяха се струпали около него. Като на представление на уличен фокусник или номер от мюзикъл, превърнат в реклама. Комодор Аспер опипваше парчетата стомана. Висши правителствени функционери надничаха на пръсти през рамената си и шепнеха, докато Малоу с всяко допиране на атомната бормашина пробиваше чисти, красиви, кръгли дупки в два и половина сантиметра дебела твърда стомана.
— Ще ви покажа само още нещо. Някой да донесе две къси парчета тръба.
Един благороден шамбелан на нещо си се втурна послушно сред общата възбуда и захлас и изцапа ръцете си като работник.
Малоу изправи парчетата и отряза краищата им с един замах на ножицата, след което съедини двата току-що срязани края. И се получи една тръба! По новите краища липсваха дори атомни дефекти и при съединяването си те образуваха цяла тръба. С една манипулация се получи блок на Джоханисън.
После Малоу изгледа слушателите си, запъна се на първата дума и млъкна. В гърдите му нахлу възбуда, а основата на стомаха му изстина и се присви.
Сред бъркотията личната охрана на Комодора беше излязла отпред и Малоу за първи път се оказа достатъчно близо, за да разгледа по-подробно необичайните им оръжия.
Те бяха атомни! Не беше възможно да се сбъркат; не познаваше оръжие с експлозив и куршум с такова дуло. Но основното не беше в това. Съвсем не това беше важното. Върху дръжките на тези оръжия бяха вдълбани със злато „Космически кораб и слънце“!
Същите „Космически кораб и слънце“, отпечатвани върху всеки от големите томове на оригиналната енциклопедия, която Фондацията бе започнала и още не бе завършила. Същите „Космически кораб и слънце“, които бяха украсявали знамето на Галактичната империя в продължение на хилядолетия.
Малоу продължи да говори независимо от мислите си.
— Огледайте тази тръба. Тя е цяла. Не е с отлично качество, разбира се, защото съединяването не трябва да се прави на ръка.
Не беше необходимо повече фокусничество. Бяха разбрали. Малоу беше свършил. Получи каквото искаше. Мислеше си само за едно. За златното кълбо с условно изобразени лъчи и полегатата пура, олицетворяваща космически кораб.
„Космическия кораб и слънце“ на Империята!
Империята! Думите се врязаха в мозъка му! Бяха минали век и половина, но все още някъде дълбоко в Галактиката Империята съществуваше. И отново изплуваше далече в Периферията.
Малоу се усмихна.
9
„Далечна звезда“ пътуваше вече два дни в Космоса, когато в каютата си Хобър Малоу подаде на старши лейтенант Дроут един плик, ролка микрофилм и сребрист сфероид.
— След един час, лейтенант, вие ставате изпълняващ длъжността капитан на „Далечна звезда“, докато се върна… или завинаги.
Дроут понечи да стане, но Малоу повелително му махна да седи.
— Мълчете и слушайте. Пликът съдържа точното разположение на планетата, към която трябва да се отправите. Там ще ме чакате два месеца. Ако преди да изтекат двата месеца, Фондацията ви намери, на микрофилма е докладът ми за нашето пътуване. Но ако — гласът му прозвуча мрачно — аз не се върна до края на двата месеца и кораби на Фондацията не ви намерят, отправете се към планетата Терминус и предайте като мой доклад Капсулата на времето. Разбрахте ли?
— Да, сър.
— Никога вие или който и да е от екипажа не бива да обсъжда пред никоя инстанция моя официален доклад.
— А ако ни разпитват, сър?
— В такъв случай не знаете нищо.
— Да, сър.
Разговорът приключи и петдесет минути по-късно една спасителна капсула се отдели с лекота от борда на „Далечна звезда“.
10
Онум Бар беше стар, прекалено стар, за да се страхува. От времето на последните безредици той живееше сам в покрайнините с колкото книги бе успял да спаси от развалините. Нямаше нищо, което да се опасява да загуби, най-малко изтощителния остатък от живота си, и затова посрещна неканения гост без уплаха.