— Самият Джорейн Сът, струва ми се. — Устните на Малоу увиснаха. — Подранил е и мога да го разбера. Досаждам му вече от един месец. Слушай, Джаел, влез в съседната стая и включи тихичко високоговорителя. Искам да чуеш разговора.
Той побутна с голото си стъпало члена на Съвета да излезе от стаята, после стана и набързо навлече копринен халат. Синтетичната слънчева светлина помръкна до нормален блясък.
Секретарят на кмета влезе с вдървена походка, а тържественият домоуправител излезе на пръсти и затвори вратата зад себе си.
Малоу си завърза колана. — Изберете си кресло, Сът — каза той.
По лицето на Сът пробягна неуловима усмивка. Избра удобно кресло, но не се отпусна в него. Седна на ръба му.
— Ако като начало изложите условията си, ще можем да пристъпим към същността.
— Какви условия?
— Искате да ви увещават? Добре тогава, какво например правихте на Корел? Докладът ви не беше пълен.
— Предадох ви го преди месеци. Тогава останахте доволен.
— Да — Сът потърка замислено челото си с пръст, — но оттогава действията ви са многозначителни. Известно ни е доста от онова, което вършите, Малоу. Знаем точно колко заводи изграждате, с каква бързина го правите и колко ви струва. А и този дворец, с който разполагате — той се огледа студено и критично, — ви е струвал значително повече от една годишна заплата; и реколтата, която жънете — богата и скъпа реколта, — сред висшите обществени слоеве на Фондацията.
— Е и? Освен като доказателство, че използвате способни шпиони, какво показва това?
— Показва, че разполагате с пари, каквито нямахте преди една година. Може да се окаже всичко — например, че на Корел са се случили доста неща, за които ние не знаем нищо. Откъде взимате пари?
— Драги Сът, едва ли очаквате да ви осведомя.
— Не.
— Така си и мислех. Затова ще ви обясня. Направо от съкровищницата на Комодора на Корел.
Сът премига. Малоу се усмихна и продължи:
— За ваше съжаление парите са съвсем законни. Аз съм майстор-търговец и парите, които получих, са във формата на известни количества ковано желязо и хромит в замяна на различни дребни устройства, които успях да му доставя. По силата на специалния договор с Фондацията петдесет процента от печалбата са мои. Другата половина ще получи правителството в края на годината, когато всички добри граждани плащат своя данък общ доход.
— В отчета ви не се споменава за никакъв търговски договор.
— Нито пък се споменава какво съм закусвал в даден ден, нито името на настоящата ми любовница или някакви други несъществени подробности. — Усмивката на Малоу стана подигравателна. — Бях изпратен — цитирам ви вас — да си държа очите отворени. Никога не съм ги затварял. Искахте да установя какво се е случило със заловените търговски кораби на Фондацията. Нито ги видях, нито въобще чух нещо за тях. Искахте да разбера дали Корел разполага с атомна енергия. В отчета ми пише, че личната гвардия на Комодора притежава атомни бластери. Бластерите, които видях, са реликви от старата Империя, и доколкото успях да разбера, могат да са само музейни експонати и въобще да не действат.
Дотук изпълнявах нареждания, но освен това бях и още съм свободен индивид. Съгласно законите на Фондацията майстор-търговецът може да разкрива всякакви нови пазари, които успее, и от тях да получава полагаемата му се половина от печалбата. Какви са възраженията ви? Не ги разбирам.
Сът отправи внимателно поглед към стената и заговори с трудно отдаваща му се липса на враждебност.
— Обичайна практика на всички търговци е да разпространяват религията на своята търговия.
— Аз се придържам към законите, а не към практиката.
— Има случаи, когато практиката стои по-високо от закона.
— Тогава се отнесете до съда.
Сът вдигна поглед и мрачните му очи сякаш потъмняха в орбитите си.
— Все пак вие сте смирнианец. Изглежда, натурализирането и образованието не могат да премахнат лошите следи в кръвта. Въпреки всичко слушайте и се опитайте да разберете.
Става въпрос за нещо повече от пари и пазари. Разполагаме с науката на великия Хари Селдън, за да докажем, че от нас зависи бъдещата галактична империя и че не можем да свърнем встрани от пътя, който води към нея. Нашата религия е най-важното ни средство за постигане на тази цел. С нейна помощ поставихме под наш контрол Четирите кралства дори в момента, когато заплашваха да ни смачкат. Това е най-мощното известно средство, чрез което се подчиняват хора и светове.