Анкор Джаел си проправи път до залата с почти безполезната помощ и усилия на полицейското управление, а после през почти същата бъркотия и до креслото на Хобър Малоу.
— Селдън ми е свидетел — обърна се към него Малоу с облекчение, — едва не закъсня. Носиш ли го?
— Ето, вземи — отвърна Джаел. — Тук е всичко, което искаше.
— Добре. Какво става навън?
— Съвсем са побеснели — размърда се неспокойно Джаел. — Не трябваше въобще да допускаш публично разглеждане. Можеше да го предотвратиш.
— Не искам.
— Говорят за линчуване. А хората на Публис Манлио по външните планети…
— Мислех да те питам за тях, Джаел. Той насъсква Йерархията срещу мен, нали?
— Дали я насъсква? Най-благоприятното положение за него, каквото въобще си виждал. Като министър на външните работи той поддържа обвинението в един процес по междузвездните закони. Като Върховен жрец и глава на църквата подбужда фанатичните орди…
— Нищо, не обръщай внимание. Спомняш ли си цитата от Хардин, който ми каза миналия месец? Ще им покажем, че атомният бластер може да се насочва и в двете посоки.
Кметът заемаше вече мястото си и членовете на Съвета се изправиха в знак на уважение.
— Днес е мой ред — прошепна Малоу. — Седи и наблюдавай представлението.
Заседанието започна и петнадесет минути по-късно Хобър Малоу, съпровождан от враждебен шепот, зае празното пространство пред масата на кмета. Отделен сноп светлина падна върху него и от обществените екрани в града, както и от безбройните лични телевизори в почти всеки дом на планетите от Фондацията, самотната огромна фигура на мъжа отправи предизвикателния си поглед.
Той заговори спокойно и с лекота:
— За да спестим време, ще призная, че всяко твърдение на обвинението срещу мен е вярно. Случката с жреца и тълпата, така както е изложена от него, е напълно точна във всяка подробност.
Хората в залата се размърдаха, а от галерията се разнесе масово ликуващо ръмжене. Малоу търпеливо изчака да настъпи тишина.
— Но картината, която показаха, не е пълна. Моля за правото да направя мое допълнение. Отначало разказът ми може да ви се стори несвързан. Моля ви да проявите снизходителност. — Малоу не погледна бележките пред себе си. — Ще започна от същото време, от което начена обвинението — денят на срещите ми с Джорейн Сът и с Джайм Туер. Знаете какво стана на тези срещи. Разговорите бяха описани и аз нямам какво да прибавя към тези описания — освен личните си мисли през този ден.
Те бяха изпълнени с подозрения, защото събитията през деня бяха странни. Помислете. Двама души, които познавах повърхностно, ми правят неестествени и до известна степен невероятни предложения. Единият, секретарят на кмета, ме моли да приема ролята на правителствен таен агент по строго поверителен проблем, естеството и важността на който вече ви бяха обяснени. Другият, самопровъзгласил се водач на политическа партия, ме моли да се кандидатирам за място в Съвета.
Естествено, потърсих скритите им подбуди. Съображенията на Сът изглеждаха очевидни. Той ми нямаше доверие. Вероятно си е мислил, че продавам атомна енергия на враговете и подготвям бунт. И може би се стремеше да ме принуди към действие или си е мислил, че постъпва така. В такъв случай е имал нужда от свой човек близо до мен по време на предлаганата ми мисия — като шпионин. Последната мисъл обаче премина през главата ми по-късно, когато Джайм Туер се появи на сцената.
Помислете отново — Туер се представя като бивш търговец, преминал в политиката, но въпреки това не зная подробности за търговската му кариера, макар познанията ми в тази област да са огромни. И нещо повече — макар Туер да се хвалеше, че е получил светско образование, той въобще не бе чувал за криза на Селдън.
Хобър Малоу изчака, за да позволи значението на казаното да бъде разбрано и за първи път от началото до сега бе възнаграден с тишина, когато галерията колективно пое дълбоко дъх. Това беше за жителите на самата Терминус. Хората на външните планети слушаха само цензурирана версия според изискванията на религията. Нямаше да чуят нищо за кризите на Селдън. Но щеше да има и други удари, които нямаше да пропуснат.
— Кой от тук присъстващите — продължи Малоу — може честно да заяви, че е възможно който и да е човек със светско образование да не знае какво представлява криза на Селдън? Във Фондацията има само един вид образование, което изключва всякакво споменаване на планираната от Селдън история и се занимава само с човека като с някакъв полумитичен чудотворец…