В този миг установих, че Джайм Туер никога не е бил търговец. Тогава разбрах, че той е духовно лице и може би дори жрец; и несъмнено в продължение на трите години, през които претендираше, че е оглавявал политическа партия на търговците, той е бил платен агент на Джорейн Сът.
В онзи момент предприех нещо, без да съм сигурен. Не знаех какви са целите на Сът по отношение на мен, но тъй като изглеждаше, че ми отпуща щедро въже за бесене, и аз му подадох няколко сантиметра. Сметнах, че Туер трябва да участва в пътешествието като неофициален опекун от страна на Джорейн Сът. Е, знаех, че ако не го приема, ще се намерят други начини — а за тях можеше и да не узная навреме. Познатият враг е сравнително безопасен. Поканих Туер да дойде с мен. Той прие.
Това, джентълмени от Съвета, обяснява две неща. Първо, разкрива, че Туер не е мой приятел, който свидетелства срещу мен без желание и заради съвестта си, както обвинението иска да ви накара да повярвате. Той е шпионин, върши си работата, за която му плащат. Второ, обяснява определено мое действие при първата поява на жреца, когото ме обвиняват, че съм убил — действие, неспоменато досега, защото не е известно.
Сред членовете на Съвета се разнесе объркан шепот. Малоу прочисти гърлото си театрално и продължи:
— Не ми е приятно да опиша чувствата си, когато за първи път научих, че на борда имаме избягал мисионер. Неприятно ми е дори да си ги спомня. Основно, изпитвах крайна несигурност. В момента ми се стори, че събитието е ход на Сът и надхвърля способността ми за ориентация и преценка. Нищо не разбирах — обърках се напълно.
Само едно нещо можех да направя. Освободих се от Туер за пет минути, като го изпратих да повика офицерите. По време на отсъствието му пуснах видеомагнетофон, за да може всичко, което се случи, да бъде запазено за по-късно проучване. Направих го с надеждата, безумната, но искрена надежда, че онова, което ме обърква в този миг, ще може да се изясни при повторен преглед.
Оттогава съм гледал петдесет пъти този видеозапис. Имам го тук и незабавно ще го пусна за петдесет и първи път във ваше присъствие.
Кметът почука монотонно, за да въдвори ред, когато в залата избухнаха страстите, а от галерията се раздаде рев. В пет милиона жилища на Терминус възбудените зрители се преместиха по-близо до екраните, а от масата на обвинителя Джорейн Сът поклати хладнокръвно глава към изнервения Върховен жрец, докато очите му се впиваха с пламтящ поглед в лицето на Малоу.
Центърът на залата беше разчистен и светлината беше приглушена. От масата си вляво Анкор Джаел включи устройството и след първоначалното прещракване се появи изображение — цветно, в три измерения, с всички свойства на живота, освен с живот.
Там беше мисионерът, объркан и раздърпан, застанал между лейтенанта и сержанта. Малоу от филма чакаше мълчаливо, после влязоха другите, като Туер беше последен.
Разговорът се предаваше дума по дума. Сержантът бе наказан, а жрецът — разпитан. Появи се тълпата, можеше да се чуе ръмженето й, а преподобният Джорд Парма отправи безумните си молби. Малоу извади бластера си, а мисионерът, докато го влачеха навън, вдигна ръка в последна налудничава анатема, появи се и угасна малка светлинка.
На последната сцена офицерите бяха замръзнали от ужаса на положението, Туер притискаше треперещите си ръце върху ушите, а Малоу спокойно прибираше оръжието си.
Светлината отново се засили; празното пространство в центъра на залата не беше вече дори привидно запълнено. Малоу, истинският Малоу в настоящето, пое отново товара на своя разказ. — Както виждате, инцидентът е точно такъв, какъвто го представи обвинението — но само на повърхността. Скоро ще се изясня. Между другото, поведението на Туер по време на цялата случка показва ясно свещеническото му образование.
Същия ден изтъкнах пред Туер някои противоречия в случката. Попитах го откъде е дошъл жрецът посред почти необитаемото място, в което се намирахме по онова време. Освен това зададох въпроса, откъде се бе взела огромната тълпа, след като най-близкият що-годе по-голям град отстоеше на сто и шестдесет километра. Обвинението не обърна внимание на тези проблеми.
Или нещо друго; например странно крещящата очебийност на професията на Джорд Парма. Един мисионер на Корел, който рискува живота си, като нарушава законите и на Корел, и на Фондацията, се разхожда в съвсем ново и ясно отличимо жреческо облекло. В това имаше нещо нередно. Навремето предположих, че мисионерът е съучастник против волята си на Комодора, който го използва в опит да ни принуди да извършим крайно незаконна агресия, за да се оправдае „законно“ унищожението на кораба и на самите нас, което щеше да последва.