Обвинението е предвидило това оправдание на моите действия. То очакваше да обясня, че са били в опасност съдбата на кораба, екипажът и самата ми мисия и че всичко това не е могло да бъде пожертвано заради един човек, когато този човек във всеки случай щеше да бъде унищожен — със или без нас. То отвръща, като мърмори за „честта“ на Фондацията и необходимостта да се поддържат нашите „достойнство“ и господство.
Но поради някакви странни причини обвинението забравя самия Джорд Парма като личност. То не изнесе никакви подробности за него: нито къде е роден, нито какво е образованието му, нито казва нещо за предишния му живот. А това ще хвърли светлина и върху противоречията, които изтъкнах в току-що видения видеозапис. Двете са свързани.
Обвинението не представи подробности за Джорд Парма, защото не може. Сцената, която видяхте от видеозаписа, изглеждаше фалшива, защото Джорд Парма беше фалшив. Никога не е съществувал Джорд Парма. Целият този процес е най-големият фарс, изграден върху проблем, който въобще не е съществувал.
Още веднъж се наложи да изчака да затихне брътвежът. Той каза бавно:
— Ще ви покажа увеличен само един кадър от видеозаписа. Той ще говори сам за себе си. Светлината, Джаел.
В залата помръкна и още веднъж празният въздух се изпълни с неподвижните фигури в призрачна восъчна илюзия. Офицерите от „Далечна звезда“ бяха замръзнали в невъзможни положения. Дясната ръка на Малоу насочваше бластер. Вляво от него преподобният Джорд Парма, уловен на записа посред вика му, протягаше ръцете си нагоре, а смъкващите се ръкави ги бяха оголили до средата.
От ръката на мисионера се излъчваше слабият блясък, който при предишната прожекция бе светнал и изчезнал. Сега блестеше непрекъснато.
— Не сваляйте поглед от светлината върху ръката му — обади се от полумрака Малоу. — Увеличи образа, Джаел. Картината се разду бързо. Външните части отпадаха, докато мисионерът се приближаваше към центъра и се превърна във великан. После останаха само главата и едната ръка, след това само ръката, която запълни всичко и застина там огромна, мъглява, опъната. Светлината се бе превърнала в няколко размити светещи букви: КТП.
— Това — прогърмя гласът на Малоу — е образец на татуировка, джентълмени. При обикновена светлина не се вижда, но под ултравиолетова, с каквато бе залято помещението при снимането на този запис, тя изпъква релефно. Признавам, че това е наивен начин за тайно разпознаване, но той върши работа на Корел, където по улиците няма ултравиолетова светлина. Дори на нашия кораб разкритието стана случайно.
Може би някои от вас вече са отгатнали какво означават буквите КТП. Джорд Парма владееше добре жреческия език и се справи превъзходно със задачата си. Къде го е научил и как, не мога да кажа, но КТП означава Корелианска тайна полиция. — Малоу надвикваше врявата, ревеше над шума. — Имам и допълнителни доказателства — документи, донесени от Корел, които мога да представя на Съвета, ако бъдат поискани.
И какво остава сега от доказателствата на обвинението? То вече направи и повтори чудовищния намек, че е трябвало да се бия заради мисионера, нарушавайки закона, и да пожертвам мисията, кораба и себе си заради „честта“ на Фондацията.
Но да го направя заради измамник?
Трябваше ли да постъпя така заради корелиански таен агент, облечен измамно в жречески дрехи и научил език вероятно от някой анакреонски бежанец? Нямаше ли Джорейн Сът и Публис Манлио да ме принудят да попадна в глупава, отвратителна клопка…
Прегракналият му глас се изгуби сред безликия вой на ревящата тълпа. Вдигнаха го на рамене и го отнесоха до масата на кмета. През прозорците се виждаше буен поток от полудели хора да се влива в площада, за да се прибави към хилядите, които бяха вече там.
Малоу се огледа за Анкор Джаел, но сред разбунената маса беше невъзможно да се открие отделно лице. Бавно започна да се долавя ритмичният повтарящ се вик, който от слабото си начало нарасна до запулсирало безумие:
— Да живее Малоу, да живее Малоу, да живее Малоу…