15
Анкор Джаел, с изпито лице, премигна срещу Малоу. Последните две денонощия бяха изпълнени с лудост и безсъние.
— Малоу, ти направи отлично представление, затова не го разваляй, като се опиташ да скочиш прекалено високо. Не можеш сериозно да си мислиш да се кандидатираш за кмет. Ентусиазмът на тълпата е голяма сила, но е известно, че е капризен.
— Точно така! — заяви мрачно Малоу. — Затова трябва да го подгряваме, а най-добрият начин е да продължим представлението.
— И какво следва?
— Трябва да уредиш арестуването на Публис Манлио и Джорейн Сът…
— Какво?
— Точно каквото чуваш. Накарай кмета да ги арестува! Не ме е грижа какви заплахи ще използваш. Аз контролирам тълпата — поне днес. Той няма да посмее да се изправи срещу нея.
— Но по какви обвинения, човече?
— По най-очевидните. Те са подбуждали свещениците от външните планети да вземат страна във фракционните кавги на Фондацията. Селдън ми е свидетел, че това е незаконно. Обвини ги в „създаване на заплаха за държавата“. И съвсем не държа да ги осъдят, също както и те не искаха това в моя случай. Просто ги извади от обръщение, докато стана кмет.
— До изборите има половин година.
— Не е много! — Малоу се беше изправил на крака и внезапно хвана здраво ръката на Джаел. — Слушай, ако се наложи, ще взема властта със сила, както е постъпил Салвор Хардин преди сто години. Селдъновата криза продължава да наближава и когато настъпи, аз трябва да съм кмет и първосвещеник. И двете!
Джаел се намръщи.
— В какво ще се състои кризата? — спокойно запита той. — Все пак Корел?
— Разбира се — кимна Малоу. — Накрая ще обявят война, макар да предполагам, че дотогава ще минат две години.
— С атомни кораби?
— Какво мислиш? Онези три търговски кораба, които изчезнаха в техния сектор на Космоса, да не са били поразени със сгъстен въздух? Джаел, те получават кораби от самата Империя. Не зяпвай с уста като глупак. Казах Империята! Знаеш, че все още съществува. Тук, в Периферията, може да се е разпаднала, но в центъра на Галактиката още е достатъчно жизнена. И едно погрешно действие ще означава, че тя самата ще надвисне над нас. Затова аз трябва да бъда кмет и върховен жрец. Аз съм единственият човек, който знае как да се справи с кризата.
Джаел преглътна на сухо.
— Как? Какво ще направиш?
— Нищо.
— Наистина ли? — усмихна се несигурно Джаел. — Толкова много!
Но отговорът на Малоу беше рязък.
— Когато стана ръководител на Фондацията, няма да предприема нищо. Стопроцентово нищо и в това е тайната на следващата криза.
16
Аспер Арго, многообичаният Комодор на Корелианската република, посрещна появата на жена си, като сведе виновно редките си вежди. За нея поне самовъзприетият епитет не важеше. Дори той самият го съзнаваше.
Тя заговори с глас, загладен като косата й и студен като очите й.
— Мой благородни господарю, научих, че най-после си взел решение за съдбата на парвенютата от Фондацията…
— Така ли? — подхвърли кисело Комодорът. — И какво още включват твоите многостранни знания?
— Достатъчно, мой благородни съпруже. Провел си още едно колебливо съвещание с твоите съветници. Прекрасни съветници. — Тя продължи с безгранично презрение: — Стадо тъпи парализирани идиоти, които притискат безплодните печалби до хлътналите, си гърди въпреки неудоволствието на баща ми.
— И кой е, мила моя — попита Комодорът меко в отговор, — чудесният източник, от който твоето знание е узнало всичко това?
Комодората се изсмя кратко.
— Ако ти кажа, моят източник ще бъде труп, а не източник.
— Е, както винаги ще стане съобразно желанията ти. — Комодорът повдигна рамене и се извърна. — А що се отнася до неудоволствието на баща ти — много се опасявам, че то се простира до скъперническия му отказ да ни достави още кораби.
— Още кораби! — викна Комодората разпалено. — А нямаш ли вече пет? Не отричай. Зная, че разполагаш с пет кораба и ти е обещан шести.
— Беше обещан още за миналата година.
— Но един — само един може да превърне тази Фондация в смрадливи развалини. Само един! Един е достатъчен, за да помете малките им пигмейски корабчета от Космоса.
— Не мога да нападна планетата им дори и с дванадесет кораба.