— А колко време ще издържи тяхната планета, когато търговията им бъде прекъсната, а товарите им от играчки и боклуци унищожени?
— Тези играчки и боклуци струват пари — въздъхна той. — Много пари.
— Но ако завладеете Фондацията, няма ли да притежавате и всичко в нея? А ако се радвате на уважението и благодарността на баща ми, няма ли да притежавате повече, отколкото въобще може да ви даде Фондацията? Изминаха три години, дори повече, откакто дойде онзи варварин с фокусническото си панаирджийско представление. Достатъчно време.
— Мила моя! — Комодорът се обърна с лице към нея. — Аз остарявам. Уморен съм. Липсва ми издръжливостта да устоявам на гърмящата ти уста. Казваш, знаеш, че съм взел решение. Е, да, взел съм. Решено е и Корел е във война с Фондацията.
— Добре! — Тялото на Комодората се изпъна и очите й заблестяха. — Най-после се научи на мъдрост, макар и след като поизкуфя. А сега, когато станеш господар на този затънтен район, може би ще бъдеш достатъчно уважаван, за да имаш известна тежест и значение в Империята. Поне ще можем да напуснем този варварски свят и да се присъединим към двора на вицекраля. Ще можем наистина.
Тя си тръгна със замах, с усмивка на устата и с ръка на кръста. Косата й блесна на светлината.
Комодорът изчака малко и след това каза със злост и омраза на затворената врата:
— И когато стана господар на този, както го назова, затънтен район, може би ще бъда достатъчно уважаван, за да се лиша от арогантността на баща ти и от езика на дъщеря му. Напълно!
17
Старши лейтенантът на „Тъмната мъглявина“ се взря с ужас в екрана.
— Велика Галактика! — Би трябвало да е рев, но се оказа въздишка. — Какво е това?
Беше кораб, но същински кит в сравнение с дребната рибка „Тъмната мъглявина“; а върху корпуса му се виждаше „Космически кораб и слънце“ — гербът на Империята. Всички алармени устройства на кораба запищяха истерично.
Бяха подадени заповеди и „Тъмната мъглявина“ се подготви да бяга — ако може и да се бие, — ако се наложи, докато долу в кабината с ултразвукова апаратура едно съобщение полетя през хиперпространството към Фондацията.
То се повтаряше без прекъсване! Беше отчасти молба за помощ, но главно предупреждение за опасността.
18
Хобър Малоу местеше уморено крака, докато прелистваше докладите. Две години кметуване го бяха направили малко по домосед, малко по-гъвкав, малко по-търпелив, но не го бяха научили да обича правителствените доклади и подлудяващия официален жаргон, на който бяха написани.
— Колко кораба имат? — попита Джаел.
— Четири хванати в клопка на повърхността. За два не се съобщава нищо. Всички други се знаят къде са и не са опасни. — Малоу изръмжа. — Можехме да се проявим и по-добре, но това е само одраскване. — Не последва отговор и Малоу вдигна поглед. — Тревожи ли те нещо?
— Иска ми се Сът да беше тук — отговориха му несвързано.
— А, да, сега ще чуем още една лекция за вътрешния фронт.
— Не, няма — отвърна рязко Джаел, — но ти си упорит. Малоу. Може би си разработил външнополитическото положение до последната подробност, но никога не те е било грижа какво става тук, на родната планета.
— Е, това е твоя работа, нали? За какво съм те направил министър на образованието и пропагандата?
— Явно, за да ме изпратиш рано в мизерния ми гроб, ако се съди по съдействието, което ми оказваш. През последната година ти проглушавах ушите с надигащата се опасност от Сът и неговите религионисти. Каква полза ще има от плановете ти, ако Сът предизвика предсрочни избори и те свали?
— Никаква, признавам.
— А снощната ти реч направо с усмивка и потупване по гърба поднесе на Сът изборната победа. Имаше ли нужда да бъдеш толкова откровен?
— Не съществува ли такава възможност — да се открадне гръмотевицата на Сът?
— Не — отвърна остро Джаел — не по начина, по който ти постъпи. Твърдиш, че си предвидил всичко, и не обясняваш защо си търгувал в продължение на три години с Корел изключително в негова полза. Единственият ти план за военни действия е да се оттеглиш без сражение. Прекратяваш всякаква търговия с космическите сектори близо до Корел. Открито обявяваш безизходица. Обещаваш да не нападаш дори в бъдеще. Галактиката ми е свидетел, Малоу, какво трябва да правя с такава бъркотия?