— Липсва й блясък?
— Липсва й привлекателност за чувствата на тълпата.
— Същото е.
— Малоу, събуди се. Имаш две възможности. Или ще представиш на народа динамична външна политика, независимо какви са личните ти планове, или ще направиш някакъв компромис със Сът.
— Добре — отвърна Малоу, — ако съм се провалил с първата, нека да опитаме втората. Сът току-що е дошъл.
Сът и Малоу не се бяха срещали от деня на процеса преди две години. Никой не установи някаква промяна в другия освен едва забележимата атмосфера около всеки от тях, която правеше съвсем явно, че ролите на ръководител и предизвикател са разменени.
Сът седна, без да се ръкува. Малоу му предложи пура.
— Имате ли нещо против, ако Джаел присъства? — каза той. — Той искрено желае да се постигне компромис. Може да действа като посредник, ако се разбушуват страсти.
— Компромисът ще бъде добър за вас — вдигна рамене Сът. — При един друг случай навремето ви помолих да изложите условията си. Предполагам, че сега ролите са разменени.
— Правилно предполагате.
— Тогава ето моите условия. Трябва да изоставите вашата несръчна политика на икономически подкупи и търговия с дреболии и да се върнете към изпитаната външна политика на нашите бащи.
— Имате предвид завладяване с помощта на мисионери?
— Точно така.
— И никакъв компромис освен този?
— Никакъв.
— Хмм. — Малоу много бавно запали пура и раздуха края й до ярък блясък. — По времето на Хардин, когато завладяването с мисионери е било ново и радикално, хора като вас са му се противопоставяли. Сега то е изпитано, изпробвано, осветено — всичко, което ще се понрави на човек като Джорейн Сът. Но кажете, как ще излезете от сегашната ни бъркотия?
— Вашата сегашна бъркотия. Аз нямам нищо общо с нея.
— Смятайте, че въпросът е съответно изменен.
— Налага се силна офанзива. Безизходицата, която, изглежда, ви задоволява, е фатална. Тя ще бъде признание за безсилието ни пред целия свят на Периферията, където изявата на сила е от основно значение и няма да остане нито един лешояд, който да не се присъедини към разкъсването на трупа. Трябва да го разберете. Вие сте от Смирно, нали?
Малоу не обърна внимание на намека в забележката.
— А ако биете Корел, какво ще правите с Империята? — попита той. — Тя е истинският ни неприятел.
Тънката усмивка на Сът разтегли ъгълчетата на устата му.
— О, не, вашите отчети за посещението ви на Сиуена бяха пълни. Вицекралят на Норманския сектор е заинтересуван да се създаде недоволство в Периферията за собствените му цели, но само като страничен проблем. Той няма да заложи всичко на експедиция до края на Галактиката, където има петдесет враждебно настроени съседи и император, срещу когото да се бунтува. Парафразирам собствените ви думи.
— О, да, би могъл, Сът, ако сметне, че сме достатъчно силни, за да представляваме опасност. А е възможно да си го помисли, ако унищожим Корел чрез фронтално нападение на главните ни сили. Налага се да бъдем значително по-хитри.
— Като например…
Малоу се облегна назад.
— Сът, ще ви дам последна възможност. Не сте ми необходим, но мога да ви използвам. Затова ще ви разправя за какво става въпрос. И тогава ще имате възможност или да се присъедините към мен и да получите място в коалиционното правителство, или да приемете ролята на мъченик и да изгниете в затвора.
— Вече веднъж опитахте този номер.
— Без да полагам много усилия, Сът. Подходящото време настъпи едва сега. Слушайте. — Малоу присви очи. — Когато кацнах за първи път на Корел — поде той, — подкупих Комодора с дреболиите и малките устройства, които представляват нормалния товар на всеки търговец. Отначало това беше предвидено само като средство, което да ни даде достъп до някой стоманолеярен завод. Нямах по-нататъшни планове, но тази цел постигнах. Получих каквото исках. Но едва след като посетих Империята, за първи път разбрах какво оръжие мога да създам от търговията.
Изправени сме пред Селдънова криза, Сът, а Селдъновите кризи не се разрешават от отделни личности, а от силите на историята. Когато е планирал бъдещото развитие на историята ни, Хари Селдън не е разчитал на блестящи героични постъпки, а на огромния размах на икономиката и социологията. Така че решаването на различните кризи трябва да се извършва със силите, които съществуват в съответното време. В този случай — с търговията.