Сът вдигна скептично вежди и се възползва от паузата.
— Надявам се, че не съм с под нормален интелект, но е факт, че вашата мъглява лекция не изяснява твърде нещата.
— Ще ви изясни — увери го Малоу. — Помислете, че досега силата на търговията е била подценявана. Смяташе се, че е необходима жреческа каста под наш контрол, която да я превърне в мощно оръжие. Но не е така и това е моят принос към положението в Галактиката. Търговия без жреци! Само търговия! Тя е достатъчно силна. Нека говорим съвсем просто и определено. Сега Корел е във война с нас. Поради това търговията ни с него е преустановена. Но — забележете, че опростявам всичко като в задача за събиране — през последните три години Корел основаваше икономиката си все повече върху атомната техника, която ние въведохме и която само ние можем да продължим да доставяме. Какво смятате, че ще стане, когато малките атомни генератори започнат да се повреждат и едно след друго устройствата започнат да излизат от строя?
— Най-напред ще откажат малките домашни уреди. След половин година от тази безизходица, която вие презирате, атомният нож на домакинята ще престане да действа. Печката й ще започне да дава дефекти. Миялната й машина няма да работи нормално. През някой горещ летен ден устройството за регулиране на температурата и влажността в къщата ще се повреди. Какво ще стане?
Той помълча в очакване на отговор и Сът каза спокойно:
— Нищо. По време на война хората издържат на много лишения.
— Съвсем вярно. Издържат. Ще изпращат синовете си в неограничен брой да умират от ужасна смърт на повредени космически кораби. Ще изтърпяват вражески бомбардировки дори ако се наложи да се хранят с отвратителен хляб и да пият застояла вода в пещери на половин километър под земята. Но е твърде трудно да издържиш на малки липси и ограничения, когато го няма патриотичното вдъхновение, предизвикано от непосредствената опасност. Това ще бъде безизходица. Без жертви, бомбардировки и сражения.
Ще има само нож, който няма да реже, печка, която няма да пече, и къща, в която през зимата ще мръзнат. Това ще ги дразни и хората ще роптаят.
— На това ли основавате надеждите си, човече? — попита бавно и замислено Сът. — Какво очаквате? Бунт на домакините? Жакерия? Внезапно въстание на месарите и бакалите с техните сатъри и ножове, които ще викат „Върнете ни свръхчистещите атомни перални!“
— Не, сър — отвърна нетърпеливо Малоу. — Не очаквам нищо подобно. Очаквам обаче общ фон на недоволство и ропот, от който по-късно ще се възползват по-важни личности.
— Фабрикантите, притежателите на заводи, индустриалците на Корел. Когато изминат две години в безизходица, машините в заводите ще започнат една след друга да спират. Онези индустрии, които са се реконструирали напълно с нашите нови атомни устройства, внезапно ще установят, че загиват. Тежките индустрии ще се окажат масово и отведнъж притежатели единствено на отпадъци, които не работят.
— Заводите са работили добре, преди вие да отидете там, Малоу.
— Да, Сът, работеха, при една двадесета от печалбата, дори и да оставим настрана разходите за реконструкция към предатомното им състояние. Когато индустриалците, финансистите и обикновените хора бъдат срещу него, колко време ще издържи Комодорът.
— Колкото сам пожелае, веднага щом се сети да вземе нови атомни генератори от Империята.
Малоу се изсмя радостно.
— Не се сещате, Сът, бъркате също толкова зле като Комодора. Нищо не сте разбрали. Слушайте, човече, Империята нищо не може да подмени. Империята винаги е била област на огромни ресурси. Там всичко се изчислява в планети, звездни системи, цели сектори от Галактиката. Техните генератори са огромни, защото хората мислят в огромни мащаби.
Но ние — ние, нашата малка Фондация с единствения си свят и без запаси от метал — трябваше да се справяме с жестоки икономии. Нашите генератори трябваше да са с големината на палец, защото не можехме да си позволим да изразходваме повече метал. Налагаше се да създаваме нова техника и нови методи — техника и методи, които Империята не може да възприеме, защото там са западнали под нивото, на което биха могли да осъществят жизнено необходимия им научен напредък.
С всичките си атомни щитове, достатъчно големи, за да предпазят град, кораб, цял свят, те въобще не са в състояние да създадат защитно поле за отделен човек. За да снабдяват някой град със светлина и топлина, те имат генератори, високи колкото шест етажа — видях ги, — докато нашите могат да се поместят в тази стая. А когато казах на един от атомните им специалисти, че в кутия с размерите на орех има атомен генератор, той едва не се задави от възмущение.