Ами че те вече не разбират собствените си колоси. Машините работят автоматично поколение след поколение, а хората, които се грижат за тях, са наследствена каста и ще се окажат безпомощни, ако в тази огромна структура изгори само една-единствена Д-лампа.
Цялата война е сражение между тези две системи; между Империята и Фондацията; между голямото и малкото. За да поемат контрол над някоя свят, те го подкупват с огромни кораби, които могат да воюват, но са лишени от всякаква икономическа стойност. Ние, от друга страна, подкупваме с малки неща, безполезни за война, но жизнено необходими за благоденствието и печалбите.
Някой крал или комодор ще вземе корабите и дори ще почне да воюва. През цялата история деспотичните владетели са заменяли благосъстоянието на поданиците си за онова, което смятат за чест, слава и завоевание. Но все пак от основно значение са малките неща в живота — и Аспер Арго няма да устои на икономическата депресия, която ще обхване Корел след две или три години.
Сът стоеше до прозореца с гръб към Малоу и Джаел. Беше рано вечерта и малкото звезди, които слабо светеха тук, в края на Галактиката, бляскаха върху фона на мъглявите, тънки лещи, включващи останките от онази Империя, все още достатъчно голяма, която се биеше срещу тях.
— Не. Вие не сте необходимият човек — отсече Сът.
— Не ми ли вярвате?
— Искам да кажа, че ви нямам доверие. Красноречив сте. Напълно ме заблудихте, когато мислех, че съм ви поставил под подходящ контрол при първото ви пътуване до Корел. Когато смятах, че съм ви притиснал до стената на процеса, вие се измъкнахте от него и с демагогия се настанихте в кметското кресло. У вас няма нищо праволинейно; няма нито един мотив, който да е без друг зад него; няма изказване, което да е без поне три значения.
Да предположим, че сте предател. Да предположим, че посещението ви в Империята ви е донесло субсидия и обещания за власт. Вашите действия щяха да бъдат точно такива, каквито са сега. Щяхте да предизвикате война, след като сте подсилили, врага. Щяхте да принудите Фондацията да бездейства. И щяхте да давате правдоподобно обяснение на всичко, толкова, правдоподобно, че да убеди всички.
— Искате да кажете, че няма да се стигне до компромис? — попита кротко Малоу.
— Искам да кажа, че трябва да се махнете по собствено желание или чрез сила.
— Предупредих ви каква е единствената алтернатива на сътрудничеството.
Внезапен изблик на чувства наля с кръв сгърченото лице на Сът.
— Аз ви предупреждавам, Хобър Малоу от Смирно, че ако ме арестувате, няма да има милост. Моите хора няма да се спрат пред нищо, за да разпространят истината за вас, а обикновените граждани на Фондацията ще се обединят срещу чуждестранния си владетел. Те притежават съзнанието за предопределеност, което един смирнианец никога не ще разбере — и това съзнание ще ви унищожи.
— Отведете го. Арестуван е — нареди спокойно Малоу на двамата души от охраната, които влязоха.
— Последната ви възможност — рече Сът.
Малоу изгаси пурата и дори не вдигна поглед. Пет минути по-късно Джаел се размърда и каза:
— Е, след като създадохте мъченик на каузата, какво ще последва?
Малоу престана да си играе с пепелника и вдигна поглед.
— Това не е онзи Сът, когато познавах. Този е заслепен бик. Галактиката ми е свидетел, много ме мрази.
— Тогава опасността е още по-голяма.
— По-голяма? Глупости! Той въобще е загубил всякаква способност да преценява.
— Прекалено уверен си, Малоу — рече мрачно Джаел. — Изпускаш възможността за народен бунт.
Малоу вдигна поглед, също така мрачен.
— Веднъж завинаги ти казвам, Джаел, няма възможност да избухне народно въстание.
— Самоуверен си!
— Уверен съм в Селдъновите кризи и в историческата закономерност на техните решения — вътрешни и външни. Този път не казах някои неща на Сът. Той се опита да постави под контрол самата Фондация чрез религиозни сили по същия начин, както контролира външните светове, и се провали — а това е най-сигурният признак, че в схемата на Селдън религията е изиграла ролята си.