Двама от синовете, Антоан и Жак, избягали отрано в гората по доста „маловажни“ причини: първият отказал да служи военната си служба, а вторият отвлякъл някакво момиче, за което искал да се ожени един от братята му.
От този момент нататък те станали абсолютни господари на цялата област.
Казват, че преследването на двамата братя струвало на правителството около триста хиляди франка. Години наред непрекъснато ги гонят, но винаги напразно. Цели отреди карабинери или по-точно жандармеристи, тръгват начело с офицерите си, претърсват цялата област, заемат села, ограждат върхове, сигурни, че ги държат в ръцете си, а през това време братята Белакоша, настанили се спокойно на съседния връх, наблюдават с любопитство военните операции. Когато им омръзне това зрелище, те слизат, необезпокоявани от никого, в полето, за да пресрещнат обоза, който носи храна на жандармеристите, откарват натоварените мулета и за да успокоят разтревожените мулетари, им предават редовна реквизиционна бележка, адресирана до военния интендант и подписана „Белакоша“.
Двадесет пъти щели без малко да ги хванат, и двадесет пъти те се изплъзвали благодарение на смелостта си, на хладнокръвието си, на хитрината си и на съучастничеството на населението от цялата област, между което те имат много роднини.
Един ден по-младият брат Жак бил издаден на полицията. В определен час той трябвало да дойде да измери трупите, отсечени по негово нареждане, и жандармеристите го чакали в засада на двадесет крачки от това място.
Видели го, когато с ръце на гърба се изкачвал бавно по пътеката в долината, и без да чакат да се приближи, открили страхотна стрелба от толкова далеч, че на него гърмежите му се сторили като пляскане с камшик. Той потърсил коларя, но вместо него зърнал някакъв жълт колан; тогава скочил зад дънера на един кестен, за да разгледа обстановката. Изведнъж всичко утихнало.
Той започнал да се безпокои, защото помислил, че това е някаква хитрост; в този момент обаче забелязал на една горска поляна жандармерийския отряд, който се връщал спокойно в казармата с пушки на рамо, след като бил изстрелял всичките си куршуми.
Тогава Белакоша отишъл да измери трупите си.
Двамата братя са богати, купуват земи чрез подставени лица, експлоатират гори, дори и държавни гори, по думите на хората.
Всякакъв добитък влязъл в именията им, става тяхна собственост и голям храбрец би бил този, който отиде да си го потърси.
Те правят услуги на много хора; разбира се, за тези услуги им се плаща скъпо и прескъпо.
Отмъщават си бързо и само със смърт.
Но винаги са крайно любезни с чужденците, които често ги посещават, и братята Белакоша с удоволствие се срещат с тях.
По-старият брат, Антон, е доста висок, черноок, с посивели коси и голяма брада. Той има вид на добряк, на пръв поглед е дори „симпатичен“. По-младият, Жак, е рус и по-дребен от брат си. Острите му очи показват жив ум и ловкостта му е наистина забележителна. Той е по-енергичен от брат си: от него се и боят повече.
Преди няколко години едно младо момиче, парижанка, пожелало да го види и тръгнало за планините, придружено от един свой сродник.
Срещнали се съвсем тайнствено в дълбок дол, всред гъсталаците, и парижанката, надарена със способността да изпада лесно във възторг — способност, която прави брака толкова опасен, — веднага си изгубила ума по бандита. Представете си — младеж, който спи под открито небе, никога не се съблича, убива по десет души наведнъж, обявен е извън закона и се подиграва с пушките на стражарите! Обядвали заедно и после тръгнали по непристъпните скали. Роднината пъхтял, треперел и пъшкал, а момичето, хванало подръка бандита, прескачало бездните, очаровано и възхитено. Каква мечта — истински бандит да бъде твой цял ден, от тъмно до тъмно! Той й разправял любовни истории — корсикански истории, в които винаги се намесва камата; говорил й за някаква учителка, която била влюбена в него, и накрая праханта, която жените често имат в главата си вместо мозък, така се разпалила, че тя вече не искала да се раздели с бандита и настоявала да го заведе да вечерят в селската къща, където тя и сродникът й щели да нощуват.
Трябвало дълго да преговарят, за да я склонят да си тръгне обратно, и най-после двамата се разделили, и изглежда, с голяма скръб.
Господин Йожен Осман19 видял Жак Белакоша при много необикновени обстоятелства. Като пътувал с кола за Боконяно, някаква жена се появила на вратата на каретата и му казала, че бандитът много желае да се срещне с него. На господни Осман било неудобно да уговаря среща с такава компрометираща личност, но изведнъж му хрумнала щастлива мисъл.
19
Й. Ж. Осман (E. G. Haussmann), префект на департамента на Сена, който благоустроил и разхубавил Париж в края на XIX в. — Б.пр.