— Той е… наистина е той.
След това запита:
— Какво ще правим?
Тя отговори живо:
— Трябва да махнем оттам децата. И понеже Жозеф знае всичко, той ще отиде да ги повика. Трябва да внимаваме най-вече зетят да не подозре нещо.
Баща ми изглеждаше смазан. Той промърмори:
— Какво нещастие!
Майка ми кипна изведнъж:
— Винаги съм подозирала, че този крадец няма да направи нищо и ще ни се стовари някога на гърба! Като че ли може да се очаква нещо от един Давранш!
Баща ми прокара ръка по челото, както правеше винаги под упреците на жена си.
Тя прибави:
— Дай сега пари на Жозеф, за да плати стридите. Остава само този просяк да ни познае! Това би произвело чудесен ефект! Хайде сега да идем на другия край и се постарай този човек да не се доближава до нас!
Майка ми стана и двамата с баща ми се отдалечиха, като ми дадоха пет франка.
Учудени, сестрите ми чакаха баща ми. Казах, че на мама й е станало лошо от морето и попитах продавача на стриди:
— Какво ви дължим, господине?
Искаше ми се да кажа „чичо“.
Той отговори:
— Два франка и половина.
Протегнах петте франка и той ми върна остатъка.
Гледах ръката му, костелива, набръчкана моряшка ръка, погледнах лицето му, старческо и измъчено, тъжно и жалко.
„Това е моят чичо — мислех си аз, — брат на баща ми.“
Подадох му половин франк бакшиш. Той ми благодари:
— Бог да ви благослови, млади господине!
С израз на бедняк, който получава милостиня. „Сигурно е просил там“ — мина ми през ума.
Сестрите ми ме наблюдаваха, изненадани от моята щедрост.
Когато върнах двата франка на баща си, майка ми учудено запита:
— Че три франка ли струваха тези стриди?… Не е възможно.
— Дадох му половин франк бакшиш — заявих аз твърдо.
Майка ми подскочи и ме загледа в очите:
— Ти си луд! Половин франк на този тип! На този негодник!
Спря изведнъж — баща ми сочеше с поглед зетя си.
След това всички замълчаха.
На хоризонта пред нас една виолетова сянка излизаше сякаш из морето. Остров Жерсе.
Когато наближихме пристанището, обзе ме силно желание да видя още веднъж чичо си Жюл, да се приближа до него, да му кажа нещо топло, утешително.
Но тъй като никой не ядеше вече стриди, нещастникът беше изчезнал, беше слязъл навярно долу, в мръсния трюм, където живееше.
За да не го срещнем пак, ние се върнахме в Хавър с кораба, който спира в Сен-Мало. Тревога разяждаше майка ми.
Никога вече не видях брата на баща си.
Ето защо понякога давам на скитниците петфранкова монета.
Ги дьо Мопасан
Бу-Амама
Бих желал да зная дали някой би могъл да каже дори днес кой беше Бу-Амама. Този неуловим хитрец, след като подлуди нашата армия в Африка, изчезна така безследно, че човек почва да се съмнява дали някога е съществувал.
Офицери, на които може да се вярва и които смятаха, че го знаят, ми го описваха по един начин; но други хора, не по-малко честни, напълно уверени, че са го виждали, ми го описваха по съвсем друг начин.
Във всеки случай този скитник е бил главатар на малобройна чета, която без съмнение гладът бе подтикнал към бунт. Тези хора са се били само за да могат да изпразват складовете с храни и за да ограбват влаковете. Изглежда, че не са действували нито от омраза, нито от религиозен фанатизъм, а от глад. С нашата система на колонизация, която се свежда до това да разорява арабите, да ги ограбва непрекъснато, да ги преследва безмилостно и да ги кара да умират от мизерия, ще има да видим още много въстания.
Друга една причина за тази война е може би присъствието на испанците, които се занимават с преработката на алфа по високите плата.
В този океан от алфа, в това мрачно зеленикаво пространство, неподвижно под жарещото небе, живееше една истинска нация — тълпа хора с кафява кожа, авантюристи, които мизерията или други причини са прогонили от родината им. По-диви и внушаващи повече страх, отколкото арабите, изолирани, далеч от всеки град, от всякакъв закон и от всякаква сила, те извършвали, казват, това, което са вършили техните предци в новия свят — насилия, кръвопролития и ужаси спрямо първоначалните обитатели.
Отмъщението на арабите е било ужасно.
Ето в няколко реда привидната причина за въстанието.
Двама дервиши проповядвали открито бунт в едно племе на Юг. Лейтенант Венбренер бил изпратен с мисия да залови каида20 на това племе. Френският офицер взел със себе си четирима войници. Той бил убит.
Полковник Иносанти бил натоварен да отмъсти за неговата смърт и като подкрепление му изпратили агата от Даида.
Когато бил на път, войниците на агата от Саида срещнали племето трафизи, което също отивало при полковник Иносанти. Между двете племена избухнали свади. Трафизите се отметнали от французите и преминали на страната на Бу-Амама. Точно тогава се случила историята при Шелада, която е вече разказвана сто пъти. След като обозът му бил разграбен, полковник Иносанти, когото общественото мнение, изглежда, доста лекомислено осъди, тръгнал с усилен марш към Креидер, за да допълни своята колона, и оставил пътя свободен пред противника си. Последният се възползувал от това обстоятелство.
20
Каид — арабски вожд на служба във френската колониална администрация, който изпълнява полицейски и съдебни функции — Б.пр.