Трябва да отбележим един любопитен факт. Същия ден официалните съобщения отбелязаха, че в едно и също време Бу-Амама е бил на две различни точки, отдалечени една от друга на 150 километра.
Този арабски водач, използувайки пълната свобода на действие, която му се давала, минал на 12 километра от Жеривил, убил пътем ефрейтора Бренжар, изпратен само с няколко души в разбунтуваната област, за да възстанови телеграфните съобщения, и след това тръгнал на Север.
Тогава именно той преминал територията на хасасените и на харарите и вероятно подтикнал тези две племена да избият испанците, нещо, което те извършили малко по-късно.
Най-после той пристигнал в Аин-Кетифа и два дни по-късно лагерувал в Хаси-Тирсин, само на 22 километра от Саида.
Военните власти най-сетне се разтревожили и предупредили на 10 юни вечерта Франко-алжирската компания да прибере чиновниците си, тъй като областта била несигурна. Цяла нощ влаковете се придвижвали до крайната спирка на линията, но за няколко часа било невъзможно да се съберат хората от работилниците, пръснати върху една територия от 150 километра, и на 11-и призори кланетата започнали.
Те били извършени особено от двете племена хасасени и харари, ожесточени срещу испанците, които живеели на тяхна територия.
Обаче под предлог да не се предизвиква бунт, не се потърси сметка впоследствие от тези племена, които изклаха близо триста души — мъже, жени и деца. Казват, че арабски конници, заловени с ограбени неща, с испански рокли на седлата им, били освободени, понеже „липсвали доказателства“.
И така, на 10-и вечерта Бу-Амама лагерувал в Хаси-Тирсин на 22 километра от Саида. В същия час генерал Серез телеграфирал на губернатора, че разбунтувалият се главатар се опитва да мине на Юг.
През следващите дни дръзкият дервиш ограбил селата Тафрауа и Кралфала, и натоварил всичките си камили с плячка — храни и стоки на стойност няколко милиона.
Той отново отишъл в Хаси-Тирсин, за да попълни войската си. След това разделил отреда си на две части — едната част отправил към Аин-Кетифа. Там тя била спряна и ограбена от племето шарауи. Става дума за батальона на Брюнетиер.
Другата част, командувана от самия Бу-Амама, попаднала между батальона на генерал Детри, разположен на лагер в Ел-Маиа, и батальона на Маларе, намиращ се в Ксар, ел-Крелифа, близо до Бреидер. Той трябвало да мине между двамата, което не било лесно. Тогава Бу-Амама изпратил група конници пред лагера на генерал Детри, който се впуснал да ги преследва с целия си батальон до Аин-Сфизифа, много отвъд солното езеро, убеден, че гони самия дервиш. Хитростта сполучила. Пътят бил свободен. На другия ден след тръгването на генерала въстаническият главатар окупирал лагера му; това станало на 14-и юни.
От своя страна полковник Маларе, вместо да пази пътя към Креидер, се бил разположил на лагер в Ксар-ел-Крелифа, на 4 километра оттам. Бу-Амама веднага изпратил един силен конен отред да мине пред полковника, който се задоволил да даде легендарните шест топовни изстрела. Междувременно керванът от натоварени камили минавал спокойно солното езеро при Креидер, единственото удобно място за преминаване. Оттам Бу-Амама трябвало да отиде да скрие своите провизии при мограрите, неговото собствено племе, на 400 километра южно от Жеривил.
Откъде произлизат, ще се запита някой, тези толкова точни факти? От всички. Естествено някой ще оспори една точка, друг друга. Аз не мога да твърдя нищо, понеже само съм събрал сведенията, които ми са се сторили най-вероятни. Впрочем в Алжир би било невъзможно да се получат сигурни подробности върху неща, които стават или са станали на 300 километра от мястото, където човек се намира. Колкото до военните съобщения през тази война, човек би помислил, че ги издава някой, който си прави шеги. В един и същи ден присъствието на Бу-Амама беше отбелязано на шест различни места от шест различни командири на отреди, които мислеха, че той е вече в ръцете им. Една пълна сбирка на официални съобщения с малка добавка, съставена от съобщенията на официалните агенции, би представлявала извънредно смешен сборник. Известни телеграми, чиято невероятност бе прекалено очевидна, бяха впрочем спирани в канцелариите в Алжир.