Докосването я събуди, тя погледна портфейла още не съвсем разсънена с мътен недоумяващ поглед. Портфейлът падна и се разтвори. В каретата се пръснаха златни монети и банкноти. Баронесата се разбуди напълно, а веселостта на дъщеря й се изля в буен смях.
Баронът събра парите, постави ги на коленете на жена си и каза:
— Ето, мила, какво остана от чифлика „Елто“. Продадох го, за да поправя „Тополите“, където ще живеем често занапред.
Тя преброи шест хиляди и четиристотин франка и ги мушна невъзмутимо в джоба си. От тридесет и един наследени чифлика те продаваха вече деветия. Имаха все пак около двадесет хиляди ливри рента в земи, които при добро управление лесно можеха да докарат тридесет хиляди франка годишно.
Понеже живееха скромно, този доход би могъл да им стига, ако в дома им не зееше вечно една бездънна яма — тяхната доброта. Тя пресушаваше парите в ръцете им, както слънцето пресушава водите на блатата. Парите течаха, бягаха, изплъзваха се, изчезваха безследно. Как? Никой не знаеше. От време на време някой от двамата казваше: „Не знам как стана, но днес похарчих сто франка, без да съм купил нещо особено.“
Лекотата обаче, с която раздаваха парите си, беше най-голямото щастие в живота им и между тях цареше съвършено и трогателно разбирателство по този въпрос.
Жана попита:
— Е, красив ли е сега моят замък?
— Ще видиш, момичето ми — весело отвърна баронът.
Проливният дъжд постепенно затихна. Остана нещо като мъгла, прехвръкваше ситен дъждовен прашец. Облачният свод сякаш се издигна, побеля и внезапно през някакъв невидим прорез над ливадите косо се плъзна дълъг слънчев лъч.
Облаците се разкъсаха, блесна небесна синевина. Прорезът нарасна, сякаш се раздра воал, а над земята се раздипли ведро, лазурно, дълбоко небе.
Полъхна свеж, сладостен ветрец, като че земята щастливо въздъхна. От градините и горичките край пътя долиташе от време на време игрива песен на птичка, която суши крилцата си.
Свечеряваше се. Всички в колата вече спяха освен Жана. На два пъти спираха в ханчета, за да отдъхнат конете и да им дадат малко зоб и вода.
Слънцето беше залязло. В далечината звъняха камбани. В едно малко село запалиха фенерите, а на небето заблестяха рой звезди. От време на време се мяркаха осветени къщи; те прорязваха мрака като огнени точки. И внезапно иззад един хребет, между клоните на елите, изплува луната, червена, огромна, като че още сънна.
Беше тъй приятно, че бяха свалили стъклата на прозорците. Жана си почиваше, уморена от мечти, наситена на щастливи видения. Понякога, изтръпнала от седенето в едно и също положение, тя отваряше очи, поглеждаше навън и виждаше как пробягват в светлата нощ дърветата на някой чифлик или как крави, налягали тук-там в полето, вдигаха глави. После заемаше ново положение, опитваше се да улови нишката на вече наченатия сън, но постоянното трополене на колата шумеше в ушите й, изнуряваше мисълта й и тя пак затваряше очи с натежало тяло и душа.
Но ето че спряха. Мъже и жени застанаха пред вратичката на колата с фенери в ръце. Бяха пристигнали. Жана тутакси се разсъни и скочи чевръсто. Баща й и Розали внесоха почти на ръце изтощената баронеса, докато един чифликчия им светеше. Тя охкаше отпаднала и повтаряше постоянно със слаб, замиращ глас:
— Ах, боже мой, бедни мои деца!
Не пожела нито да яде, нито да пие, легна си и веднага заспа.
Жана и баронът вечеряха сами, един срещу друг. Те се споглеждаха усмихнати, протягаха си ръце през масата и обзети и двамата от детинска радост, тръгнаха да разглеждат възстановения замък.
Той беше едно от тия високи и обширни нормандски жилища, нещо средно между замък и чифлик, иззидани от бели, посивели от времето камъни, и достатъчно просторни, за да подслонят цял род.
Грамаден вестибюл пресичаше къщата от единия до другия край. Големи врати извеждаха от двете страни. Над входа се разклоняваше двойно стълбище, като оставаше празно място по средата, а двете му крила се съединяваха на първия етаж и образуваха нещо като мост.
В партера надясно се влизаше в обширен салон с тапети с кичести клонки, между които прехвръкваха птички. Всички мебели, тапицирани с гоблени, представяха басните на Ла Фонтан и Жана радостно потръпна, като зърна стола, който бе обичала като дете и на който бе изобразена баснята за лисицата и щъркела.
До салона се намираше библиотеката, пълна със стари книги, и други две неизползувани помещения. Вляво бе столовата с подновена дървена резба, стаите за бельото и за съдовете, кухнята и една малка баня с вана.