В момента на изстрела кметът заспиваше. Бе прекарал три безсънни нощи, измъчван от зъбобол. Тази сутрин, при първата камбана за литургия, той взе осмото хапче против болки. Зъбоболът отстъпи. Плющенето на дъжда по цинковия покрив му помогна да заспи, но докато спеше, кътникът продължи да пулсира без болка. Когато чу изстрела, той се събуди, скочи и грабна колана с патрондаша и револвера, които винаги оставяше на стол до хамака, съвсем близо до лявата си ръка. Но тъй като чу само шума на дъжда, помисли, че е било някакъв кошмар, и отново усети болката.
Имаше малко температура. В огледалото забеляза, че бузата му се подува. Отвори кутийка с ментолов вазелин и намаза мястото, където го болеше — напрегнато, необръснато. Изведнъж дочу, през дъжда, глъч от далечни гласове. Излезе на балкона. Живеещите на улицата — някои по пижами, тичаха към площада. Едно момче вдигна глава към него, размаха ръце и без да се спира, му извика:
— Сесар Монтеро уби Пастор.
На площада Сесар Монтеро се въртеше с насочена към множеството пушка. Кметът едва го разпозна. Извади с лявата си ръка револвера от калъфа и запристъпва към центъра на площада. Хората му сториха път. От салона за билярд излезе един полицай с готова за стрелба пушка, насочена към Сесар Монтеро. Кметът му каза тихо: „Не стреляй, животно.“ Прибра револвера в калъфа, взе пушката от полицая и продължи към центъра на площада с готово за стрелба оръжие. Тълпата се скупчи към стената.
— Сесар Монтеро — извика кметът, — дай ми двуцевката!
Сесар Монтеро не го бе видял дотогава. С един скок той се обърна към него. Кметът сложи пръст на спусъка, но не го натисна.
— Елате да я вземете — извика Сесар Монтеро.
Кметът държеше пушката с лявата ръка, а с дясната разтърка клепачи. Пресмяташе всяка стъпка, с пръст на спусъка и втренчени в Сесар Монтеро очи. Изведнъж спря и ласкаво заговори:
— Хвърли двуцевката на земята, Сесар. Не върши повече щуротии.
Сесар Монтеро отстъпи. Кметът продължи напред с опънат на спусъка пръст. Нито един мускул на тялото му не трепна, докато Сесар Монтеро не отпусна двуцевката и не я пусна на земята. Тогава кметът разбра, че е облечен само с панталона на пижамата, че се е изпотил под дъжда и че кътникът е престанал да го боли.
Къщите се отвориха. Двама полицаи, въоръжени с пушки, хукнаха към центъра на площада. Тълпата се спусна след тях. Полицаите скочиха полукръгом и викнаха със заредени пушки:
— Назад.
Кметът извика със спокоен глас, без да гледа никого:
— Очистете площада.
Множеството се пръсна. Кметът пребърка Сесар Монтеро, без да го кара да си сваля мушамата. Намери четири патрона в джоба на ризата му, а в задния джоб на панталона — кама с рогова дръжка. В друг джоб намери тефтерче, халка с три ключа и четири банкноти по сто песос. Сесар Монтеро се остави да го пребъркат — безучастен, с отпуснати ръце, едва помествайки тяло, за да улесни операцията. Когато свърши, кметът повика двамата полицаи, връчи им нещата и им предаде Сесар Монтеро.
— Ще го отведете на втория етаж в кметството — заповяда той. — Вие отговаряте за него.
Сесар Монтеро си свали мушамата. Подаде я на един от полицаите и закрачи между тях — безразличен към дъжда и изумлението на хората, струпали се на площада. Кметът замислено го изгледа как се отдалечава. После се обърна към тълпата, размаха ръце, сякаш пъдеше кокошки, и извика:
— Разотивай се.
Като обърса лице с голата си ръка, той прекоси площада и влезе в дома на Пастор.
Свлечена на един стол, майката на убития седеше сред група жени, които с безмилостно усърдие й вееха с ветрила. Кметът отмести една от жените. „Оставете я да диша“ — каза той. Жената се обърна към него.
— Тъкмо била излязла за литургия — рече тя.
— Добре, добре — каза кметът, — но сега я оставете да диша.
Пастор лежеше в коридора, проснат ничком към гълъбарника, върху ложе от окървавена перушина. Носеше се остра миризма на птичи тор. Неколцина мъже се опитваха да повдигнат тялото, когато кметът се появи на прага.
— Разотивай се — каза той.
Мъжете отново положиха трупа върху перушината, в същото положение, в което го бяха намерили, и мълчаливо отстъпиха. След като огледа тялото, кметът го обърна. Наоколо се пръснаха мънички перца. По корема му имаше и други пера, полепнали по още топлата, жива кръв. Кметът ги очисти с ръка. Ризата бе разкъсана, а токата на колана — раздробена. Под ризата видя излезлите навън черва. Раната бе престанала да кърви.
— Убил го с пушка за тигри — обади се един от мъжете.