Выбрать главу

Кметът се изправи. Обърса полепналите по ръката му окървавени пера о една от гредите на гълъбарника, без да откъсва очи от трупа. Доизбърса се о панталона на пижамата и се обърна към групичката:

— Не го помръдвайте оттук.

— Ще го оставите така проснат — каза един от мъжете.

— Трябва да се извърши оглед на трупа — възрази кметът.

В къщата започна плачът на жените. Кметът си проправи път сред виковете и задушаващата миризма, която започваше да насища въздуха в стаята. На входната врата той срещна отец Анхел.

— Мъртъв е! — възкликна свещеникът слисан.

— Като прасе — отвърна кметът.

Къщите около площада бяха отворили врати. Дъждът бе престанал, но схлупеното небе тегнеше над покривите без никаква пролука за слънцето. Отец Анхел дръпна кмета за лакътя.

— Сесар Монтеро е добър човек — каза той. — Сигурно е било в момент на помрачение.

— Знам, знам — каза кметът нетърпеливо. — Не се безпокойте, отче, нищо няма да му се случи. Влезте вътре, там имат нужда от вас.

И се отдалечи малко рязко, като нареди на полицаите да вдигнат стражата. Множеството, дотогава държано на разстояние, се спусна към дома на Пастор. Кметът влезе в билярдния салон, където един полицай го чакаше с кат чисти дрехи — лейтенантската му униформа.

Обикновено по това време заведението не беше отворено. Сега бе претъпкано още преди седем. Покрай масичките за четири души или подпрени на тезгяха, неколцина мъже пиеха кафе. Повечето от тях още бяха с горната част на пижамата и по пантофи.

Кметът се съблече пред всички, поизбърса се с панталона на пижамата и взе да се облича мълчаливо, заслушан в коментарите. Когато напусна салона, той бе напълно осведомен за всички подробности по произшествието.

— Внимавайте — извика от вратата, — ако някой ми размири селото, ще го напъхам в дранголника.

Спусна се по павираната улица, без да поздравява никого, но ясно си даваше сметка за възбудата, обхванала селото. Беше млад човек, със свободни маниери, и на всяка крачка личеше желанието му да се налага с присъствието си.

В седем часа шлеповете, които три пъти седмично превозваха стоки и пътници, изсвириха, напускайки пристана, но никой не им обърна внимание както в други дни. Кметът тръгна през пазара, където търговците-сирийци вече излагаха пъстрата си стока. Доктор Октавио Хиралдо — лекар без възраст, с покрита с лъскави къдрици глава, гледаше от вратата на кабинета си как шлеповете се спускат по реката. Той също беше с горнището на пижамата и по пантофи.

— Докторе — каза кметът, — облечете се и идете да извършите аутопсията.

Лекарят го изгледа озадачено. После разкри дълга редица бели здрави зъби. „Значи, сега правим аутопсии“ — и добави:

— Очевидно това е голям напредък.

Кметът се опита да се усмихне, но подутата буза му попречи. Покри устата си с ръка.

— Какво ви е?

— Един дяволски кътник.

Доктор Хиралдо изглеждаше настроен за разговори. Но кметът бързаше.

В края на кея той потропа на вратата на една къща с неизмазани стени от бамбук, чийто покрив от палмови листа стигаше почти до водата. Отвори му жена е маслинена кожа, бременна в седмия месец. Ходеше боса. Кметът леко я отстрани и влезе в полутъмното коридорче.

— Съдия — повика той.

Съдията Аркадио, влачейки налъми, се появи на вътрешната врата. Носеше памучен панталон без колан, смъкнат под пъпа, а от кръста нагоре беше гол.

— Пригответе се за оглед на трупа — каза кметът.

Съдията Аркадио подсвирна от удивление.

— Я-а, откъде ви хрумна тая новост?

Кметът продължи право към спалнята. „Това е друг случай — каза той, като отваряше прозореца, за да прогони натежалия от сън въздух. — Най-добре е всичко да се върши както трябва.“ Обърса о изгладения панталон прахта от ръцете си и попита, без да влага никакъв сарказъм в думите си:

— Знаете ли как се прави оглед на трупа?

— Естествено — отвърна съдията.

Кметът погледна ръцете си. „Повикайте секретаря си, за да напише каквото трябва“ — каза той отново без никакъв заден умисъл. После се обърна към момичето с протегнати напред длани. По тях имаше следи от кръв.

— Къде мога да се измия?

— На чешмата — отвърна тя.

Кметът излезе на двора. Момичето потърси в сандъка чист пешкир и уви в него един тоалетен сапун.

Излезе на двора в момента, когато кметът се връщаше към спалнята, тръскайки ръце.

— Носех ви сапун — каза тя.

— И така е добре — каза кметът. Той отново погледна дланите на ръцете си. Взе пешкира и се избърса замислен, като гледаше съдията Аркадио.

— Целият беше в перушина от гълъби — каза той.