ят в една самотна утрин, брулена от галещия вятър на гнилите тресавища, беше се затворил в стаята за почетни гости, след като лично бе дал заповед никой да не се приближава на по-малко от пет метра от тази врата, понеже ще бъда много зает с уроците по четене и писане, тъй че никой не го прекъсна дори с вестта, господин генерал, чумата взема жертви сред селското население; а пулсът на моето сърце напредваше в такт с метронома, привличан от невидимата сила на твоята миризма на пърлено животно, и пееше, че джуджето танцува само на един крак, мулето отива на воденица, Отилия мие легена, здрач се пише със „з“ като зора, пееше, а през това време Летисия Назарено отместваше настрана изсипания тестикул, за да почисти остатъците от изпражнения след последното любене, потапяше го във водата с отвара от билки в оловно-цинковата вана с лъвски крака и го сапунисваше със сапун ройтер, и го търкаше с тривката, и го плакнеше с отвара от преварени треви, и пееше на два гласа с „х“ се пише хала, хурка и херния, намаза ставите на краката му с какаово масло, за да облекчи ожулените от бандажа места, пудреше му с боров окис дупето и го потупваше майчински по кълките, за лошото ти държане с министъра на Холандия пляс, пляс, и за наказание поиска от него разрешение да се завърнат в страната монашеските ордени на бедните, за да се заемат отново с организирането на сиропиталища и болници и други благотворителни домове, но той я обгърна с мрачния полъх на безпощадния си гняв, за нищо на света, въздъхна той, нямаше власт нито на този, нито на онзи свят, която можеше да го накара да промени решение, което е взел лично, и тя отново го помоли, когато се задъхваха от любов в два след пладне, направи нещо за мен, животе мой, само едно нещо, нека се върнат братствата от мисионерските територии, които работят далеч от съблазните на властта, но той й отвърна през блажените стенания на бърз съпруг, за нищо на света, любов моя, по-скоро мъртъв, отколкото унижен от тази паплач от мъже с фусти, които вместо мулета яздят индианци и раздават гердани от шарени мъниста в замяна на златни висулки за нос и златни обеци, за нищо на света, протестираше той, безчувствен към молбите на Летисия Назарено, нещастната ми, която беше сплела крак връз крак и го молеше за възстановяване на изповедническите колежи, конфискувани от правителството, освобождаване от амортизацията на гробищните имоти, фабриките за мелене на захарна тръстика, превърнатите в казарми храмове, но той се обърна с лице към стената, готов да се откаже от неутолимата жажда на твоето бавно и бездънно любене, преди да разреши на ръката си да се изкриви в услуга на тези божии бандити, които в продължение на векове са пили кръвта на отечеството, за нищо на света, отсече той, и въпреки това те се върнаха, господин генерал, върнаха се в страната през най-тесните пролуки монашеските общини на бедните съгласно поверителната му заповед да дебаркират безшумно в тайни заливи, платиха им огромни обезщетения, възстановиха им с лихвите отнетите имоти и бяха отменени издадените наскоро закони за гражданския брак, за развода, за светското образование, всичко, което той лично бе наредил, когато изпадна в гняв по повод подигравателния празник по времето, когато канонизираха за светица майка му Бендисион Алварадо, дано господ я приеме в царството небесно, майка му стара, но Латисия Назарено не се задоволи с толкова, ами поиска още, помоли го: сложи си ухото на корема ми, за да чуеш как пее рожбата, която расте вътре, защото тя се беше стреснала посред нощ от онзи дълбок глас, който описваше водния рай на утробата ти, набраздена от червени свечерявания и катранени ветрове, оня вътрешен глас, който й говореше за полипите на бъбреците ти, нежното желязо на червата ти, топлия кехлибар на урината ти, заспала в изворите си, и той постави на корема й ухото, което бръмчеше по-малко, и чу тайния брътвеж на живата рожба на неговия смъртен грях, един син на нашите безсрамни кореми, който ще се казва Емануел, това е името, с което другите богове наричат господ, и ще носи на челото си бялата звезда на своя знаменит произход, и ще наследи пожертвователния дух на майка си и величието на баща си и съдбата му на невидим водач, но щеше да бъде срам за небето и клеймо за отечеството поради своя незаконен произход, докато той не се реши да принесе пред олтара онова, което беше обезценявал в леглото в продължение на толкова години, светотатствено незаконно съжителство, и тогава се измъкна през пяната на старото брачно москитеро, задъхан като корабен котел, което идеше от дъното на сдържания страшен гняв, за нищо на света, крещеше той, по-скоро мъртъв, отколкото женен, а влачеше грамадните си крака на таен годеник из салоните на една чужда къща, чийто блясък от минала епоха беше възстановен след дългия период на мрак поради официалния траур, изгнили траурни ленти от страстната седмица бяха смъкнати от корнизите и в стаите влезе морската светлина, на балконите имаше цветя, военна музика и всичко това беше в изпълнение на една заповед, която той не беше давал, но беше негова заповед, господин генерал, няма съмнение в това, защото носеше спокойната решимост на неговия глас и безапелационния стил на неговия авторитет; и той я одобри, съгласен съм, и отново се отвориха затворените храмове, а манастирите и гробищата бяха върнати на предишните духовни ордени по силата на друга негова заповед, която също не беше давал, но също я одобри, съгласен, възстановиха старите обичаи да се бди при мъртвите, и великите пости, и през отворените балкони влизаха ликуващите песни на тълпите, които преди му пееха славословия, а сега пееха, коленичили под палещите лъчи на слънцето, за да отпразнуват приятната новина, че бил доведен господ с един кораб, господин генерал, истината ви казвам, довели го по твоя заповед, Летисия, по силата на един закон, издаден в спалнята, като много други, които тя издаваше тайно, за да не би в очите на някого да изглежда, че той е загубил функциите на властта си, защото ти беше скритата сила на онези нескончаеми процесии, които той наблюдаваше учуден от прозореца на спалнята си и които стигаха много по-далече от мястото, където не бяха стигнали фанатичните орди на майка му Бендисион Алварадо, споменът за която хората бяха изтрили от времето, бяха пръснали по вятъра дрипите от булчинската й рокля и прахта от костите й, бяха обърнали надгробната плоча в криптата с надписите надолу, за да не остане дори помен от името й на птицепродавачка, рисувачка на авлиги, която почива в мир, до второто пришествие, и всичко това беше по твоя заповед, защото ти беше заповядал това, та никой друг спомен за жена да не хвърля сянка върху спомена за тебе, Летисия Назарено, мръснице. Тя беше успяла да го промени в една възраст, когато никой не се променя освен като умре, беше успяла да унищожи със средствата на леглото момчешкия му инат — за нищо на света, по-скоро мъртъв, отколкото женен, беше го накарала да си сложи новия бандаж, чуй само как звънти като хлопката на загубена в мрака овца, накара го да си сложи лачените ботуши от времето, когато танцува първия валс с царицата, златната шпора за левия ботуш, която му подарил адмиралът на морето-океан, за да я носи до края на живота си като белег на най-висшата власт, куртката със златните нашивки с пискюли с ширит и пагони, които не беше слагал от времето, когато все още можеха да се видят тъжните очи, замислената брадичка, мълчаливата ръка с атлазена ръкавица зад завесата на президентския файтон, принуди го да си сложи бойната шпага, мъжкия си парфюм, медалите и лентата с ордена на рицарите на Светия гроб, който му бе изпратил папата, задето беше върнал на църквата взетите й имоти, нагизди ме като празничен олтар и в ранни зори ме отведе пешком в тънещата в мрак зала за аудиенции, където миришеше на свещи от умряло от цъфналите портокалови клонки по прозорците и символите на отечеството, закачени по стените, без свидетели, впрегнат в ярема на послушницата, гипсирана от ленения колан под прозрачния муселин, за да прикрие срама от седемте месеца тайни изстъпления, потяха се в жегата на невидимото море, което пушеше неспокойно около мрачната бална зала, до която по негова заповед беше забранен всякакъв достъп, прозорците бяха зазидани, не беше оставен дори помен от човешки живот в двореца, та хората да не усетят и най-дребния шум от тайната сватба, ти едва ли поемаше дъх от напъните на преждевременната мъжка рожба, която плуваше сред лишеите в мрака на лепкавата ти утроба, защото той беше решил да бъде мъжко и беше мъжко, пееше в недрата ти със същия глас на невидим извор, с който главният архиепископ с кардиналски одежди пееше „Слава на всевишния“, за да не го чуят дори дремещите часови, и със същия ужас на изгубен в мрака водолаз, с който приматът предаде душата си в ръцете на господа, за да попита непроницаемия старец това, което никой дотогава, нито след това, до свършека на вековете щеше да се осмели да го попита: съгласен ли си Летисия Мерседес Мария Назарено да стане твоя съпруга и той едва примига: съгласен съм, и едва звъннаха медалите за бойни подвизи на гърдите му от скритото напрежение на сърцето, но гласът му беше толкова властен, че ужасното изчадие в утробата ти се преобърна напълно по своето равноденствие в гъстата течност и тръгна на изток, и намери посоката на светлината, и тог