много месеци след това все намирахме из целия град изкривените части на колата, която един час по-късно Летисия Назарено и детето трябваше да използуват, за да направят обичайните покупки в сряда, защото атентатът беше подготвен срещу нея, господин генерал, без съмнение, и тогава той се плесна с ръка по челото, по дяволите, как можа да не го предвиди, какво бе станало с неговото пословично ясновидство, щом като от толкова месеци насам надписите в клозетите не бяха насочени против него, както обикновено, или против някого от неговите министри, а бяха предизвикани от наглостта на Назареновци, които бяха стигнали дотам, че искаха да излапат доходите, запазени за върховното командуване, или от амбициите на духовниците, които получаваха от светското правителство безгранични и вечни облаги: той беше забелязал, че невинните критики срещу майка му Бендисион Алварадо се бяха превърнали в папагалски ругатни, памфлети със скрита злоба, които зрееха в хладната безнаказаност на клозетите, и най-накрая излизаха на улицата, както е ставало много пъти с други, по-дребни скандали, които той самият се заемаше да ускори, макар че никога не беше си помислял, нито можеше да си помисли, че щяха да проявят толкова жестокост, като сложат два квинтала динамит под самия покрив на двореца, негодници, как е могъл да бъде толкова отдаден на екстаза от триумфалните тръби, та неговото обоняние на охранен тигър не беше надушило навреме старата и сладникава миризма на опасността, майка му стара; свика спешно главното командуване, четиринайсет разтреперани генерали, които след толкова години най-обикновено отношение и ордени, получени от втора ръка, отново виждаха на два лакътя от себе си несигурния старец, чието реално съществуване беше най-простата от неговите загадки, посрещна ни седнал на тронния стол в салона за аудиенции, с униформата на редник, която миришеше на пикоч от пор, с много фини очила от чисто злато, които не бяхме виждали дори на последните му портрети, и беше по-стар и по-далечен, отколкото можехме да си го представим, с изключение на гладките повехнали ръце без атлазените ръкавици, които сякаш не бяха неговите естествени ръце на военен, а ръцете на много по-млад и състрадателен човек, всичко останало беше тежко и мрачно и колкото повече го наблюдавахме, толкова по-ясно разбирахме, че едва му оставаше последен дъх да живее, но това беше дъхът на една безапелационна и опустошителна власт, която той самият трудно сдържаше, като буен див кон, без да говори, без да помръдне дори главата си, докато му отдавахме почести на генерал-главокомандуващ и сядахме пред него в креслата, наредени в кръг, и едва тогава си свали очилата и взе да ни оглежда внимателно с острите си очи, които познаваха тайните скривалища на нашите задни намерения, изгледа ни безмилостно, като ни гледаше толкова, колкото му беше необходимо да установи точно колко се беше променил всеки от нас от онзи избледнял в паметта му следобед, когато ги беше повишил в най-високите чинове, посочвайки ги с пръст според поривите на вдъхновението си, и докато ги проучваше с поглед, у него растеше увереността, че между тези четиринайсет скрити врагове са авторите на атентата, но междувременно се почувствува толкова самотен и беззащитен пред тях, че едва примигна, едва повдигна глава, за да отправи призив за единство, сега повече от всякога необходимо за доброто на отечеството и честта на армията, препоръча им енергия и мъдрост и им оказа голяма чест, като ги натовари с мисията да разкрият незабавно авторите на атентата, за да бъдат предадени на спокойната строгост на военното правосъдие, това е всичко, господа, каза накрая той, знаейки, че авторът е един от тях, или пък всички, смъртно засегнат от непреодолимото убеждение, че животът на Летисия Назарено сега не зависеше от волята на господа, а от мъдростта, с която той успее да я предпази от една заплаха, която рано или късно щеше неумолимо да се изпълни, проклета да е. Задължи я да преустанови обществените си задължения, задължи най-алчните й роднини да се откажат от всички привилегии, които можеха да го сблъскат с военните, най-разбраните от тях назначи на синекурни консулски длъжности, а най-настървените намерихме да плуват в отходните канали на пазара, след толкова години отново се появи без предварително известие в празното си кресло на заседанията на министерския съвет, решен да ограничи участието на духовенството в държавните работи, за да те предпазя от враговете ти, Летисия, и въпреки това беше пуснал нови дълбоки сонди сред главното командуване след първите драстични решения, и беше уверен, че седем от командуващите му бяха безрезервно предани освен главнокомандуващия, който беше най-старият от неговите побратими, но все още не притежаваше власт срещу останалите шест, които го караха по цели нощи да не спи поради неизбежното впечатление, че Летисия Назарено е вече белязана от смъртта, убиваха я в ръцете му въпреки строгостта, с която караше да пробват яденето й, откакто бяха намерили в хляба рибена кост, проверяваха чистотата на въздуха, който дишаше, защото той се страхуваше да не би да са сложили отрова в помпата за флайтокс, виждаше я бледа на масата, чувствуваше я, че остава без въздух посред любенето, мъчеше го мисълта да не й сложат чумни микроби във водата за пиене, витриол в капките за очи, хитроумни смъртоносни приумици, които му вгорчаваха всеки миг през онези дни и го събуждаха посред нощ с острото усещане, че кръвта на Летисия Назарено е изтекла по време на съня от някаква индианска магия, измъчван от толкова въображаеми рискове и истински заплахи, които му пречеха да излезе на улицата без зловеща президентска охрана, обучена да убива без причина, но тя излизаше, господин генерал, извеждаше и детето, той преодоляваше лошите предзнаменования, за да ги види, когато се качваха в новата бронирана кола, изпращаше ги със заклинателни знаци от един вътрешен балкон, като се молеше, майчице моя Бендисион Алварадо, пази ги, направи така, че куршумите да рикошират от корсажа й, смекчи отровата, майчице, изправи изкривените мисли, и нямаше нито миг спокойствие, докато не чуеше отново сирените на конвоя на Пласа де Армас и не видеше Летисия Назарено и детето, че пресичат двора при първите светлини на фара; тя се връщаше оживена, щастлива сред военната охрана, натоварена с живи пуйки, орхидеи от Енвигадо, гирлянди от цветни крушки за коледните вечери, за които по улиците вече имаше реклами от святкащи звездички по негова заповед, за да прикрие притеснението си, посрещаше я на стълбите, за да почувствувам, че все още си жива в нафталинената миризма на опашките от сребърни лисици, в тръпчивата пот на кичурите ти на безпомощна, помагах ти да носиш подаръците в спалнята със странното убеждение, че консумирам последните трохи от една обречена радост, която би предпочел да не беше изпитвал, и се чувствуваше все по-отчаян, колкото по-уверен ставаше, че всяко средство, което измисляше да облекчи непоносимата си тревога, всяка крачка, която правеше, за да я предотврати, го приближаваше неумолимо към страшната и нещастна сряда, в която взе ужасното решение, че не може да продължава така, майка му стара, каквото ще става, да става по-скоро, реши той, и това прозвуча като мълниеносна заповед, която още не беше успял да проумее, когато двама от неговите адютанти нахълтаха в кабинета с ужасната новина, че глутница кучета разкъсали на пазара Летисия Назарено и детето и ги изяли, изядоха ги живи, господин генерал, но това не бяха обикновените улични кучета, а ловни, с жълти уплашени очи и гладка кожа като на акула, които някой бе охранил и обучил за лов на сребърни лисици, шестдесет еднакви кучета, които никой не разбра кога изскочиха измежду сергиите със зеленчуци и се хвърлиха върху Летисия Назарено и детето, така че нямахме време да стреляме, от страх да не убием тях, защото те сякаш се давеха заедно с кучетата в един адски водовъртеж, видяхме само за миг знаците на едни внезапно протегнати към нас ръце, докато останалата част от тялото изчезваше на късове, видяхме мигновените и неуловими изражения, които показваха ту ужас, ту съжаление, ту радост, докато най-после изчезнаха напълно във вихъра на битката и остана само шапката с виолетки от филц на Летисия Назарено, която плуваше във въздуха сред стаения ужас на изпръсканите с топла кръв първобитни зарзаватчийки, които се молеха, господи, това не може да стане, ако генералът не го желае, или поне без негово знание, за вечен срам на президентската охрана, която само успя да съобщи, без да бъде даден нито един изстрел, голите кости, разпилени сред опръсканите с кръв зеленчуци, нищо друго, господин генерал, единственото нещо, което открихме, бяха тези медали на детето, сабята без пискюлите, обувките от шевро на Летисия Назарено, които, кой знае защо, плаваха в залива на около една левга от пазара, огърлицата от стъклени маниста и дантеленото портмоне, които оставяме във ваши ръце, господин генерал, заедно с тези три ключа, брачната халка от почерняло злато и тези петдесет сентавос в монети от по десет, които сложиха на бюрото му, за да ги преброи, нищо друго, господин генерал, само това беше останало от тях. На него щеше да му е все едно дали е останало повече или по-малко, ако тогава можеше да знае, че не бяха нито много, нито твърде трудни годините, които