— Леле божке! Ще изгние на гърба му туй сако с четири копчета.
7
Макар и да не беше очаквал, той беше странна личност в градчето — безучастен, въпреки очевидните му усилия да изглежда общителен и сърдечен. Живееше сред хората от Макондо, но беше далеч от тях, обзет от спомена за едно минало, срещу който всякаква съпротива изглеждаше напразна. Гледаха го любопитно, като мрачно животно, което е прекарало дълго време в мрак, а сега отново се появява, и поведението му не можеше да не се стори на градчето неестествено и тъкмо затова — подозрително.
Връщаше се от бръснарницата привечер и се затваряше в стаята си. От известно време беше престанал да вечеря. Отначало ни се струваше, че се връща уморен, ляга веднага в хамака и се събужда чак на сутринта. Но не мина много време и аз разбрах, че през нощта с него става нещо странно. Чуваше се как ходи из стаята с мъчителна и подлудяваща настойчивост, сякаш нощем му се явяваше призракът на човека, който той е бил дотогава, и двамата — предишният и сегашният човек, се вкопчваха в безмълвен двубой, в който предишният защищаваше своята яростна самота, неуязвимата си самоувереност и непримиримия си егоизъм, а сегашният — страшната си, непоколебима воля да се освободи от предишното си аз. Чувах го как се разхожда из стаята до разсъмване, докато собствената му умора не изчерпеше силите на невидимия му неприятел.
Само аз осъзнах истинските размери на промяната, настъпила у него, откакто престана да носи гамаши и започна да се къпе всеки ден и да пръска дрехите си с одеколон. А след няколко месеца толкова се беше променил, че чувството ми към него престана да бъде просто търпимостта на разбиращ човек и се превърна в състрадание. Това, което ме трогваше, не беше промяната у него извън къщата. Жал ми беше, като си представях как нощем, затворен в стаята, остъргва калта от обувките си, топи парцала в каната за миене, маже с вакса тези разнебитени от толкова години непрекъсната употреба обуща. Жал ми беше, като си мислех за четката и кутията с вакса, скрити под рогозката, потулени от хорски погледи, сякаш бяха част от таен, срамен порок, появил се на възраст, когато повечето хора стават трезви и практични. Всъщност той изживяваше едно закъсняло и безплодно юношество — грижлив в облеклото като юноша, с дрехи, изглаждани всяка вечер с хладна длан, ала не беше достатъчно млад, за да си има приятел, с когото да споделя мечтите и разочарованията си.
Градчето вероятно също беше забелязало промяната у него, защото скоро след това започна да се говори, че бил влюбен в дъщерята на бръснаря. Не знам дали е имало някакво основание за такива приказки, но истината е, че тези слухове ме накараха да осъзная страхотната му физическа самота, биологичния бяс, който сигурно го е измъчвал през тези години на мръсотии и безпомощност.
Всеки следобед го виждаха да се запътва към бръснарницата все по-грижливо облечен. Риза с колосана яка, маншети с позлатени копчета, чисти изгладени панталони, макар и все още с колан извън гайките. Приличаше на печално нагизден годеник, лъхащ на евтин одеколон; вечният злополучен годеник, невзрачният любовник, на когото винаги ще липсва букет цветя за първата среща.
Така го изненадаха първите месеци на 1909 година. Все още нямаше друго основание за сплетните в градчето освен това, че го виждаха да седи в бръснарницата всеки следобед и да разговаря с чужденците, но никой не би могъл да потвърди, че поне веднъж е видял там дъщерята на бръснаря. Аз прозрях жестокостта на тези сплетни. В градчето всички знаеха, че дъщерята на бръснаря щеше да си остане мома, след като цяла година бе страдала от преследванията на някакъв дух, на някакъв невидим любовник, който хвърлял шепи пръст в храната й, мътел водата в делвата, замъглявал огледалата в бръснарницата и я биел дотогава, докато лицето й станело зелено и неузнаваемо. Напразни бяха усилията на Палето, епитрахилът, сложното лечение със светена вода и свещени реликви, молитвите за изцеление, произнесени с трогателно усърдие. Накрая жената на бръснаря затвори в стаята урочасаната си дъщеря, пръсна шепи ориз вътре и я остави да прекара един самотен и мъртъв месец с невидимия любовник, след което дори мъжете в Макондо разправяха, че дъщерята на бръснаря била заченала.