бърните му, и нареди на лостовия офицер, първо, да махнат оттук тези кучета някъде, където няма да ги чувам, да бъдат под покровителството на правителството, докато умрат от естествена смърт, второ, да се освободят безусловно хората от охраната на Летисия Назарено и детето и накрая нареди братята Маурисио и Гумаро Понсе де Леон да се екзекутират веднага, щом се получи това мое върховно и безапелационно решение, но не на стената за разстрел, както беше предвидено, а да бъдат подложени на излязлото от употреба наказание разчекване с коне и парчетата от телата им бяха изложени за обществено порицание и за ужас на народа по най-известните места в неговото необятно, печално кралство, горките момчета, докато той влачеше огромните си наранени слонски крака и молеше в гнева си: майко моя Бендисион Алварадо, подкрепи ме, не ме изоставяй, майко, направи така, че да намеря човека, който ще ми помогне да отмъстя за невинната кръв, един изпратен от провидението човек, какъвто той си го беше представял в изблиците на озлобление и когото търсеше с непреодолим копнеж в дъното на очите, които срещаше по пътя си, мъчеше се да го открие, да го улови в най-тънките регистри на гласовете, в импулсите на сърцето, в най-малко използуваните кътчета на паметта си, и вече беше загубил надеждата, че ще го намери, когато бе обаян от най-блестящия и надменен човек, когото са виждали някога очите му, майчице, облечен, както се носеха испанците преди, с жакет Хенри Пул и една гардения в илика, с панталони Пековер и брокатена жилетка със сребърен блясък, която беше носил с вродената си елегантност в най-важните салони в Европа, водеше за каишка един мълчалив доберман, голям колкото биче и с човешки очи; Хосе Игнасио Саенс де ла Бара е на услугите ви, ваше превъзходителство, представи се той, последната запазена издънка от нашата аристокрация, смазана от унищожителния вихър на федералните вождове, изметена от лицето на земята с нейните безплодни мечти за величие, огромни и меланхолични къщи и френския си акцент, един блестящ завършек от раса, който нямаше друго богатство освен своите 32 години, седем езика, четири отличия за стрелба по птици в Довил, солиден, строен, с железен цвят, коса на метис с път по средата и един боядисан бял кичур, с тънки устни, признак на голяма воля, с решителен поглед на човек от провидението, който се преструваше, че играе крикет с бастуна си от черешово дърво, за да го снимат на фона на идиличната пролет върху гоблена в празничната зала, и в момента, в който го видя, от него се изтръгна въздишка на облекчение и си каза: това е той, и наистина беше той. Постави се в негова услуга с единственото условие да ми предоставите бюджет от осемстотин и петдесет милиона, без да давам отчет на никого и без друга власт над мен освен ваше превъзходителство, и аз ще ви предам в продължение на две години главите на истинските убийци на Летисия Назарено и детето, и той прие, съгласен съм, убеден в неговата вярност и способности след многобройните изпитания, на които го подложи, за да проучи тесните пътечки на душата му, да разбере колко е голяма волята му и какви пукнатини има характерът му, преди да се реши да сложи в ръцете му ключовете на своята власт, подложи го на последно изпитание с безмилостните партии домино, в които Хосе Игнасио де ла Бара си позволи дързостта да победи без разрешение, и спечели, защото той беше най-смелият човек, който са виждали очите ми, майчице, имаше безмерно търпение, знаеше всичко, знаеше седемдесет и два начина за правене на кафе, познаваше пола на раците, знаеше да чете по ноти и разбираше писмото на слепите, гледаше ме в очите, без дума да продума, а аз не знаех какво да правя пред това непоколебимо лице, пред тези лениви ръце, опрени на черешовия бастун, на показалеца си носеше камък с цвят на утринна вода, пред легналия в краката му пес, дебнещ и свиреп, в кадифената жива обвивка на заспалата си козина, пред аромата на соли за баня на недосегаемото за нежността и смъртта тяло на най-красивия и най-властен мъж, който са виждали очите ми, когато той има смелостта да ми каже, че аз не съм военен по призвание, а по изгода, защото военните са съвсем различни от вас, генерале, те са хора на непосредствените и лесни амбиции, интересува ги повече командуването, отколкото властта, и служат не на нещо, а на някого, и затова могат много лесно да бъдат използувани, каза той, и особено ако се противопоставят едни на други, а на мен не ми хрумна нищо друго, освен да се усмихна, убеден, че не е успял да скрие мислите си от онзи блестящ човек, на когото даде повече власт, отколкото беше давал на няколко през своя режим, след моя задушевен приятел Родриго де Агилар, дано господ го сложи от дясната си страна; направи го абсолютен господар на една тайна империя в пределите на собствената си частна империя, на една тайна служба за репресии и унищожение, която не само нямаше никакво официално прикритие, но дори трудно можеше да се повярва в реалното й съществуване, защото никой не носеше отговорност за нейните действия, нямаше нито име, нито определено място в света и все пак беше зловеща реалност, която се беше наложила с терор над другите държавни органи за репресии много преди нейния произход и неуловима същност да бъдат установени абсолютно точно от главното командуване, дори самият вие не предвидихте размаха на тази машина на ужаса, господин генерал, дори самият аз не можах да предположа, че в момента, в който приех договора, попаднах под въздействието на непреодолимия чар и алчните пипала на онзи варварин, облечен като принц, който ми изпрати в президентската резиденция един чувал, наглед пълен с кокосови орехи; и той заповяда да го оставят, за да не пречи, в един шкаф с архивни книжа, вграден в стената, забрави за него и след три дена беше невъзможно да се живее от вонята на мъртвец, която се просмукваше през стените и замъгляваше огледалата със зловонните си пари, търсихме зловонието в кухнята и го намерихме в оборите; пропъждаха го с кадене от канцелариите и отново ги блъскаше в носа в салона за аудиенции, ароматът на гнил храст проникваше в най-закътаните пролуки, където не достигаше дори скрит зад другите миризми и най-тънкият дъх на краста от нощните изпарения на чумата, а се оказа там, където най-малко го бяхме търсили, в чувала, наглед пълен с кокосови орехи, който беше изпратен от Игнасио Хосе Саенс де ла Бара като първа вноска по договора — шест отрязани глави със съответния смъртен акт; главата на слепия патриций от каменния век дон Непомусено Естрада, на 94 години, последен ветеран от голямата война и основател на радикалната партия, умрял според приложения смъртен акт на 14 май в резултат на старчески колапс, главата на доктор Непомусено Естрада де ла Фуенте, син на предидущия, на 57 години, лекар хомеопат, умрял според смъртния акт от същата дата от коронарна тромбоза, главата на Елиесер Кастор, на 21 години, студент филолог, умрял според приложения смъртен акт вследствие на няколко рани с хладно оръжие, получени при кръчмарско сбиване, главата на Лидисе Сантяго, на 32 години, нелегална, умряла според смъртния акт вследствие на провокиран аборт, главата на Роке Пинсон, наричан Хасинто Невидимия, на 38 години, производител на цветни глобуси, умрял на същата дата, на която и предидущата, вследствие на отравяне с етилен, главата на Наталисио Руис, секретар на нелегалното движение „17 октомври“, на 30 години, умрял според приложения смъртен акт от пистолетен изстрел, изстрелян от самия него в небцето поради любовно разочарование, всичко шест души, и съответната квитанция, която той разписа с разстроена от миризмата и ужаса жлъчка, като си мислеше, майчице Бендисион Алварадо, този човек е звяр, кой можеше да допусне такова нещо при неговите загадъчни обноски и цветето в илика; заповяда му, не ми пращай вече кълцано месо, Начо, стига ми твоята дума, но Саенс де ла Бара му отвърна, това е сделка между мъже, генерале, ако не ви стиска да видите истината в очите, ето ви вашето злато и да си останем приятели както преди, по дяволите, за много по-малко от това той можеше да накара да застрелят майка му, но прехапа език, е, не се засягай, Начо, рече той, изпълнявай дълга си, така че главите продължаваха да пристигат в злокобните конопени чували, които приличаха на чували за кокосови орехи, и той заповядваше с погнуса да ги махнат по-далеч, докато изчиташе подробностите от смъртните актове, за да подпише квитанциите, съгласен, беше подписал за деветстотин и осемнайсет глави на свои най-върли противници същата нощ, когато сънува, че се е превърнал в животно само с един пръст, което оставя след себе си диря от отпечатъците на пръста по една плоскост от пресен цимент, събуждаше се облян със студена пот и се освобождаваше от вътрешното неспокойство в ранни зори, като правеше сметки за главите върху бунището от кисели спомени в оборите за доене, толкова ужасен в своите старчески размишления, че бъркаше бученето в тъпанчетата с бръмченето на насекомите в гнилата трева и си мислеше, майчице Бендисион Алварадо, как е възможно да са толкова много, а главите на истинските виновници все още не бяха пристигнали, но Саенс де ла Бара му обърна внимание, че от шест глави възникват шестдесет противници, а от всеки шестдесет по шестстотин и после шест хиляди, и после шест милиона, цялата страна, по дяволите, няма да свършим ник