акова обявяване на политическа епидемия от жълта треска, но той се противопостави на предложенията на своите ялови министри, които крещяха: да се върнат пехотинците, генерале, да се върнат с машините си за пръскане на чумавите, на каквато цена искат, да се върнат с белите си болници, със сините си морави, с фонтаните си с въртяща се вода, които допълват високосните години с векове добро здраве, но той тупна по масата и каза не, под негова върховна отговорност, докато недодяланият посланик Маккуин отвърна, че вече няма за какво да спорим, ваше превъзходителство, режимът не се крепи нито от надеждата, нито от конформизма, нито дори от терора, ами от чистата инерция на едно старо и непоправимо разочарование, излезте на улицата и погледнете истината в очите, ваше превъзходителство, намираме се на последния завой, или ще дойдат пехотинците, или ще вземем морето, няма друга алтернатива, ваше превъзходителство, нямаше друга майко, така че те взеха Карибско море през април, отнесоха го морските инженери на посланика Суинг на парчета под номера, за да го посеят далече от ураганите в кървавите зори на Аризона, отнесоха го с всичко, което имаше в него, господин генерал, с отражението на нашите градове, с нашите плахи удавници, с нашите безумни дракони, въпреки че той беше прибягнал към най-смелите регистри на своята хилядолетна хитрост, като се помъчи да предизвика национален конвулс от протести срещу грабежа, но никой не обърна внимание, господин генерал, не пожелаха да излязат на улицата нито с добро, нито с лошо, защото си мислехме, че това е някоя нова негова маневра като многото други такива, за да удовлетвори извън всякаква мярка своята неудържима страст да пребъде, мислехме, че го прави, за да се случи нещо, макар че пак щяха да вземат морето, майка му стара, ако ще цялото отечество да отнесат с неговия дракон, тъй мислехме, безчувствени пред изкуството на военните, които влизаха в къщите ни, облечени като цивилни, и ни молеха от името на отечеството да излезем на улицата с викове да си вървят гринговците, за да попречим да стане грабежът, подстрекаваха ни към грабежи и пожари на магазините и домовете на чужденците, предлагаха ни пари в брой, за да излезем да протестираме под закрилата на войската, която беше солидарна с нас против агресията, но никой не излезе, защото никой не беше забравил, господин генерал, как и друг път ни бяха казали същото под честна офицерска дума, но ставаше кръвопролитие под предлог, че се били вмъкнали провокатори, които открили огън срещу армията, така че този път не разчитаме дори на народа, господин генерал, и се наложи сам да поеме тежестта на това наказание, трябваше да подпиша сам, мислейки, майчице мила Бендисион Алварадо, никой не знае по-добре от теб, че е по-добре да останем без морето, отколкото да позволим да дебаркират пехотинците, спомняш ли си как измисляха заповедите и ме караха аз да ги подписвам, те направиха от артистите педерасти, те донесоха Библията и сифилиса, караха хората да мислят, че животът е лесен, майко, че всичко се постига с пари, че негрите носят зарази, опитаха се да убедят нашите войници, че отечеството е търговия и че чувството за чест било празна работа, измислена от правителството, та войниците да се бият безплатно и за да се предотврати повтарянето на толкова злини, аз им дадох правото да използуват нашите териториални морета така, както намерят, че е изгодно за интересите на човечеството и мира между народите, като се подразбира, че тази отстъпка не се отнася само за водите, които се простираха от, прозореца на спалнята му до хоризонта, ами всичко, което се разбира под думата море в най-широкия смисъл, или с други думи, фауната и флората, присъщи на тези води, режимът на ветровете им, капризите на атмосферните налягания, всичко, но никога не бих могъл да си представя, че са способни да направят това, което направиха, да отнесат с гигантски смукателни драги номерираните шлюзи на моето старо шахматно море, в чийто изкормен кратер видяхме да се появяват мигновените парчета от потъналите останки на древния град Санта Мария дел Дариен, опустошен от буренака, видяхме флагманския кораб на адмирала на морето-океан, такъв, какъвто го бях виждал от прозореца си, майко, беше същият, уловен от цял гъсталак от октоподи, които зъбите на драгата изтръгнаха от корен, преди той да има време да се разпореди за едно чествуване, достойно за историческата значимост на онова корабокрушение, те отнесоха всичко, което е било причина за моите войни и повод за моята власт, и оставиха само пустинната равнина с остър лунен прах, която той гледаше със свито сърце, когато минаваше покрай прозореца, крещейки, майко мила Бендисион Алварадо, просветли ме с твоята най-мъдра светлина, защото през онези нощи в заника му той се събуждаше изплашен, че мъртъвците се надигат от гробовете си, за да му искат сметка за морето, усещаше драскането по стените, чуваше непогребаните гласове, ужаса от мъртвешките погледи, които дебнеха през ключалките дирята на неговите големи крачища на умиращо влечуго в димящото мочурище на последните спасителни блага в потъналата в мрак къща, вървеше неуморно през кръстопътя на късните пасати и фалшивите мистрали на машината за вятър, която му подари посланикът Еберхарт, за да не бие много на очи лошата сделка с морето, виждаше на върха на скалите самотната светлина в почивния дом на диктаторите в изгнание, които спят като седнали волове, докато аз страдам, копелдаци такива, спомняше си прощалните хъркания на майка си Бендисион Алварадо в дома в покрайнините, нейния здрав сън на птицепродавачка в помещението, осветено от будния риган, ако можеше да е на нейното място, въздишаше той, щастлива заспала майко, тя никога не се изплаши от чумата, нито се остави да бъде заплашена от любовта, нито се остави да падне духом от смъртта, а той в замяна на това беше така объркан, че дори блясъците на фара без море, които просветваха в прозореца, му се сториха омърсени от мъртъвците, избяга ужасен от фантастичната звездна светулка, която пръскаше в своята орбита на въртящ се кошмар опасния поток от светлинен прах от малкия мозък на мъртъвците, загасете го, изкрещя той, угасиха го, заповяда да запушат дупките на вратите и прозорците, дори скрит в други миризми, и най-тънкият дъх от крастата в нощния въздух на смъртта, остана в мрака, като се колебаеше и с мъка си поемаше дъх в задуха, с усещането, че минава през тъмни огледала, вървеше от страх, докато чу тропот от копита в кратера на морето, а това беше луната, която се издигаше с излинелия си сняг, изплашена, махнете я, изкрещя той, угасете звездите, майка му стара, това е божа заповед, но никой не се притече на виковете му, никой не го чу освен парализираните, които се събудиха изплашени в старите канцеларии, слепите на стълбите, прокажените, поръсени от нощната влага, които се надигнаха сред окастрените храсти на първите рози, когато той минаваше, за да искат от ръцете му солта на здравето си, и тогава се случи това, неверници от цял свят, мръсни подмазвачи, стана така, че като минаваше покрай нас, той ни докосна главите един по един, докосна всеки от нас по мястото на недъга му, с гладка и мъдра ръка, която беше ръката на истината, и в мига, в който ни докосваше, се възстановяваше здравето на тялото и спокойствието на душата ни, възстановяваха се силите ни и желанието ни да живеем, и ние видяхме слепите, заслепени от пламъка на розите, видяхме как сакатите прохождат по стълбите и видяхме тази моя кожа на новородено, която показвам по панаирите в цял свят, за да не остане някой, който не е чул за чудото, и тази миризма на преждевременно цъфнали лилии от белезите от язвите ми, която пръскам по лицето на земята за назидание на неверниците и разпътните, разгласяваха го по градове и села, сред навалица и процесии, като се мъчеха да внушат на тълпите страх от чудото, но никой не вярваше, че това е истина, смятаха, че това е пак някой от многобройните придворни, които се изпращаха по селата като глашатаи, за да ни убедят в последното нещо, в което можехме да повярваме, че той бил върнал кожата на прокажените, светлината на слепите, сръчността на парализираните, мислехме, че това е последното средство на режима, за да привлече вниманието върху един президент в плачевно състояние, чиято лична гвардия беше сведена до един патрул от новобранци, противно на единодушното мнение на правителствения съвет, който настояваше, не, господин генерал, необходима е по-строга охрана, поне една стрелкова част, господин генерал, но той се беше заинатил, никой няма нито нужда, нито желание да ме убива, вие сте единствените, моите безполезни министри, моите лениви командуващи, само че не се осмелявате, нито ще се осмелите да ме убиете, никога, защото знаете, че след това ще трябва да се изтрепете помежду си, тъй че остана само гвардията от новобранци за просторната къща, където кравите се движеха свободно от първия вестибюл до салона за аудиенции, изпасаха цветните морави от гоблените, господин генерал, изядоха архивите, но той не ги чуваше, един октомврийски следобед, когато беше невъзможно да се седи навън поради поройния дъжд, той видя как се качи първата крава, помъчи се да я изплаши с ръце, краво, краво, спомни си, че крава се пишеше с