Выбрать главу

МОНТАСГО (тихо на Убиля)

От кралската хазна подкрепа брат ми проси

да купи длъжността алкад за своя внук.

ДОН АНТОНИО УБИЛЯ (тихо)

За моя братовчед вий обещахте тук

да бъде в Ебро кмет повикан преди всички.

МОНТАСГО (високо)

На вашта дъщеря отпуснахме парички

за сватбата… и пак настъпвате напред.

ДОН АНТОНИО УБИЛЯ (тихо)

Ще стане той алкад.

МОНТАСГО (тихо)

                                        А внук ви — в Ебро кмет.

Стискат си ръцете.

КОВАДЕНГА (изправя се)

Аз мисля, господа, че в тази днешна криза

от своя кръг човек не трябва да излиза.

Затуй да уредим въпроса между нас —

да има всекиму припадаща се част.

Да, не е правилно, не е угодно богу

един да е бедняк, а друг да има много.

Тютюна Убиля в ръцете си държи,

индигото на вас, маркиз, принадлежи.

Кампореал пък той използва монопола

на черния пипер, солта и алкохола,

от златото процент, от черен кехлибар.

(На Монтасго.)

Не гледайте така тревожно, дявол стар!

Вий имате това, що имат днес малцина:

арсеникът е ваш и ваш е кокаина,

десятъкът от цинк, оловото, медта,

и глобите в пари, и разните мита.

Туй вече приходи несметни са, признайте,

аз нямам нищичко. На мене нещо дайте.

ГРАФ ДЕ КАМПОРЕАЛ (избухва в силен смях)

Я виж го ти, хитрец! Оплаква се и той!

Събира данъци от острови безброй,

Майорка той държи под острия си нокът,

а и на Тенериф172 изсмуква жадно сокът.

КОВАДЕНГА (разпалено)

Аз нищо не държа.

МАРКИЗ ДЕ ПРИЕГО (със смях)

                                А черни?

МОНТАСГО

                                                Без пари

дотук ми е дошло. А трябват ми гори…

КОВАДЕНГА (на маркиз Де Приего)

Арсеника ми дай, отстъпвам всички черни…

От няколко минути Руи Блас е влязъл през вратата в дъното и присъства на тази сцена, без да го видят говорещите. Той е облечен в костюм от черно кадифе, с яркочервена кадифена наметка. На шапката му — бяло перо, а на шията — орденът на „Златното руно“. Отначало той ги слуша мълчаливо, след това изведнъж тръгва с бавни крачки и се изправя между благородниците в най-големия разгар на караницата.

Сцена втора

Същите, Руи Блас.

РУИ БЛАС (неочаквано)

Приятен апетит!

Всички се обръщат. Мълчат от изненада и тревога. Руи Блас си слага шапката и продължава, като ги гледа в лицето.

                                Министри честни, верни,

съветници добри и предани до смърт!

Безсъвестни слуги, що къщата крадат!

О, как не ви е срам! Във този час тъй мрачен

Испания край вас агонизира, плаче,

а вий не виждате друг светъл интерес,

освен — препълнен джоб и поругана чест.

О, мародери зли! Родината умира,

а вашият грабеж пред гроба й не спира.

О, засрамете се и вижте я добре:

велика беше тя, но днес душа бере.

И всичко се руши. След Филипа Четвърти

Бразилия от нас без битка се откърти173

Елзас ни бе отнет, а пропастта расте:

Щайнфорд във Люксембург и после — Франшконте,

Ормуз и Русийон, и Гоа в океана.

От Фернанбуко пък и помен не остана.174

Европа мрази ви от изток и от юг

и с присмех отдалеч посочва ви юмрук…

А кралят гледа как Британия продължава

с Холандия да краде от нашата държава.

А затова, че нас ни мами даже Рим,

чак в Пиемонт войски испански ний държим

Савойските земи с опасности са пълни

и Франция свой дял очаква да погълне.

И Австрия слухти. Баварският дофен

вернуться

172

… Майорка той държи под острия си нокът, а и на Тенериф… — Майорка, най-големият от Балеарските острови; Тенериф, най-обширният и богат от Канарските острови.

вернуться

173

… Бразилия от нас без битка се откърти… — Бразилия се възползва от бунта на херцог Де Браганса (вж. бел. 7), отделя се от Испания и става португалска колония (1640).

вернуться

174

Елзас ни бе отнет… Щайнфорд във Люксембург и после Франшконте, Ормуз и Русийон и Гоа в океана. От Фернанбуко пък и помен не остана. — Елзас е присъединен към Франция по силата на Вестфалския мирен договор (1648). По времето на Карлос II (1665–1700) Испания, която до този момент владеела Южна Нидерландия (част от днешна Белгия), загубва Щайнфорд (1681), след това графство Франшконте (1678). Провинция Русийон е отстъпена на Франция през 1659 г. по силата на Пиренейския мирен договор. Остров Ормуз в Индийския океан е отнет от Испания през 1623 г. От 1640 г. индийският град Гоа е португалска провинция, Фернанбуко, пристанищен град в Бразилия.