МОНТАСГО (тихо на Убиля)
От кралската хазна подкрепа брат ми проси
да купи длъжността алкад за своя внук.
ДОН АНТОНИО УБИЛЯ (тихо)
За моя братовчед вий обещахте тук
да бъде в Ебро кмет повикан преди всички.
МОНТАСГО (високо)
На вашта дъщеря отпуснахме парички
за сватбата… и пак настъпвате напред.
ДОН АНТОНИО УБИЛЯ (тихо)
Ще стане той алкад.
МОНТАСГО (тихо)
А внук ви — в Ебро кмет.
Стискат си ръцете.
КОВАДЕНГА (изправя се)
Аз мисля, господа, че в тази днешна криза
от своя кръг човек не трябва да излиза.
Затуй да уредим въпроса между нас —
да има всекиму припадаща се част.
Да, не е правилно, не е угодно богу
един да е бедняк, а друг да има много.
Тютюна Убиля в ръцете си държи,
индигото на вас, маркиз, принадлежи.
Кампореал пък той използва монопола
на черния пипер, солта и алкохола,
от златото процент, от черен кехлибар.
(На Монтасго.)
Не гледайте така тревожно, дявол стар!
Вий имате това, що имат днес малцина:
арсеникът е ваш и ваш е кокаина,
десятъкът от цинк, оловото, медта,
и глобите в пари, и разните мита.
Туй вече приходи несметни са, признайте,
аз нямам нищичко. На мене нещо дайте.
ГРАФ ДЕ КАМПОРЕАЛ (избухва в силен смях)
Я виж го ти, хитрец! Оплаква се и той!
Събира данъци от острови безброй,
Майорка той държи под острия си нокът,
а и на Тенериф172 изсмуква жадно сокът.
КОВАДЕНГА (разпалено)
Аз нищо не държа.
МАРКИЗ ДЕ ПРИЕГО (със смях)
А черни?
МОНТАСГО
Без пари
дотук ми е дошло. А трябват ми гори…
КОВАДЕНГА (на маркиз Де Приего)
Арсеника ми дай, отстъпвам всички черни…
От няколко минути Руи Блас е влязъл през вратата в дъното и присъства на тази сцена, без да го видят говорещите. Той е облечен в костюм от черно кадифе, с яркочервена кадифена наметка. На шапката му — бяло перо, а на шията — орденът на „Златното руно“. Отначало той ги слуша мълчаливо, след това изведнъж тръгва с бавни крачки и се изправя между благородниците в най-големия разгар на караницата.
Сцена втора
Същите, Руи Блас.
РУИ БЛАС (неочаквано)
Приятен апетит!
Всички се обръщат. Мълчат от изненада и тревога. Руи Блас си слага шапката и продължава, като ги гледа в лицето.
Министри честни, верни,
съветници добри и предани до смърт!
Безсъвестни слуги, що къщата крадат!
О, как не ви е срам! Във този час тъй мрачен
Испания край вас агонизира, плаче,
а вий не виждате друг светъл интерес,
освен — препълнен джоб и поругана чест.
О, мародери зли! Родината умира,
а вашият грабеж пред гроба й не спира.
О, засрамете се и вижте я добре:
велика беше тя, но днес душа бере.
И всичко се руши. След Филипа Четвърти
Бразилия от нас без битка се откърти173
Елзас ни бе отнет, а пропастта расте:
Щайнфорд във Люксембург и после — Франшконте,
Ормуз и Русийон, и Гоа в океана.
От Фернанбуко пък и помен не остана.174
Европа мрази ви от изток и от юг
и с присмех отдалеч посочва ви юмрук…
А кралят гледа как Британия продължава
с Холандия да краде от нашата държава.
А затова, че нас ни мами даже Рим,
чак в Пиемонт войски испански ний държим
Савойските земи с опасности са пълни
и Франция свой дял очаква да погълне.
И Австрия слухти. Баварският дофен
172
173
174