Вас, графе, във Кастилия.
По родните места. И тъй, на добър час!
Двамата благородници се покланят и излизат гордо, с шапки на главата. Руи Блас се обръща към останалите.
И който не върви там, гдето искам аз,
да тръгва подир тях!
Мълчание сред присъстващите. Руи Блас сяда до масата в креслото с високото облегало и почва да разпечатва кореспонденцията. Докато чете писмата едно след друго, Коваденга, Ариас и Убиля разговарят тихо.
ДОН АНТОНИО УБИЛЯ (на Коваденга, посочва Руи Блас)
Да, този мъж не дреме…
Велик ще стане той…
ДОН МАНУЕЛ АРИАС
Дали ще има време?!
КОВАДЕНГА
Ако не е дребнав, какъвто беше днес…
ДОН АНТОНИО УБИЛЯ
Ще стане Ришельо!
ДОН МАНУЕЛ АРИАС
Или Оливарес!
РУИ БЛАС (след като е прочел с интерес писмото, което току-що е отворил)
Комплот?! Предсказах ви… Това ни е награда!
(Чете.)
„Внимавай, Д’Олмедо! Подготвя се засада,
за да се отвлече правителствен човек…“
(Разглежда писмото.)
Ала не казва кой… Добре, ще съм нащрек…
Без подпис е.
Влиза един Чиновник и с дълбоки поклони се приближава.
РУИ БЛАС
Какво?
ЧИНОВНИКЪТ
Французкият посланик
за среща е дошел — за статистични данни…
РУИ БЛАС
Аха. Д’Аркур?179 О не, не мога…
ЧИНОВНИКЪТ
Чака ви
посланикът на Рим…
РУИ БЛАС
И той да си върви!
Да го приема днес, съвсем е невъзможно.
Чиновникът се покланя и излиза. Малко преди това е влязъл един Паж, облечен в ливрея огнен цвят, със сребърни галони. Той се приближава до Руи Блас.
РУИ БЛАС (забелязва го)
И моят паж бил тук?! Пак нещо неотложно?
ПАЖЪТ (тихо)
От Нойбург е дошел граф Гуритан…
РУИ БЛАС (изненадан)
Ах, да!
Да дойде утре там, на края на града
при мене в моя дом… Къде е, обясни му.
Пажът излиза. Към съветниците.
След малко, господа, ще е необходимо
да поговорим пак.
Всички излизат, като се покланят дълбоко на Руи Блас. Руи Блас остава сам и почва да се разхожда, потънал в дълбок размисъл. Изведнъж в ъгъла на салона гобленът се открехва и се показва Кралицата. Тя е облечена в бяло и носи корона на главата си. Сияе от радост, като гледа Руи Блас, и погледът й изразява и възхищение, и уважение. Тя държи с едната си ръка гоблена, зад който се провижда тъмна стаичка с малка врата. Като се обръща, Руи Блас забелязва Кралицата и остава като вкаменен пред нея.
Сцена трета
Руи Блас, Кралицата.
КРАЛИЦАТА
Сеньор, благодаря!
За тез слова към тях съвсем не ви коря.
Желая от сърце да стисна вашта честна
и доблестна ръка — на всички тъй известна.
Тя тръгва живо към него и грабва ръката му, стиска я с две ръце, преди той да може да й попречи да стори това.
РУИ БЛАС (настрана)
Шест месеца аз бях към нея сляп и глух!
(Високо.)
Вий бяхте значи там?…
КРАЛИЦАТА
Да, бях и ясно чух
какво им казахте. И всичко вече зная.
РУИ БЛАС (посочва скривалището)
Съвсем не вярвах там да има друга стая.
КРАЛИЦАТА
Това е тъмен кът, в стената издълбан
от Филип Трети180. Там — отчаян, изтерзан,
179
180