съпругът ми, прикрит във зидовете влажни,
подслушва своите управници продажни,
събрани на съвет, плячкосващи без срам
държавата…
РУИ БЛАС
Какво им казваше?
КРАЛИЦАТА
Не знам.
РУИ БЛАС
И как постъпваше?
КРАЛИЦАТА
Излизаше оттам
и тръгваше на лов за цели дни и нощи.
Но вие, вий сте друг. Аз сякаш чувам още
как ги ругаете във своя страшен гняв.
Ала макар и строг, напълно бяхте прав.
На тежкия гоблен повдигах леко края,
туй, що видях и чух, наистина ме смая.
Сразявахте ги в миг един след друг така,
че само вий един стоехте на крака.
И кой ви каза тез неща, числа и данни,
така убийствени, така добре подбрани?
Вий всички знаете. А смелият ви глас
гърмеше, сякаш бе гласът на кралска власт.
Защо величествен, на божество приличен,
пред тях стоехте вий?
РУИ БЛАС
Защото ви обичам!
А те ме мразят, знам, със нечовешка страст.
Но туй, що те рушат, ще падне върху вас.
Съвсем не ме е страх, аз смело заявявам,
че вас за да спася, света от зло спасявам.
Аз любя ви, уви, и тук, на таз земя,
към вас, като слепец към слънце, се стремя.
Госпожо, чуйте ме, обичам ви безкрайно,
несмело, отдалеч, във мрака сгушен тайно.
Във моите очи сте ангел чист и бял —
да ви докосна с пръст дори не бих посмял.
Аз страдах толкоз дни, не знам с какво изкуство
шест месеца от вас прикривах свойто чувство,
избягвах ви до днес, но страдах от това…
Не ме безпокоят тез дребни същества…
Обичам ви! Ах, как, о, боже, с вас говоря?
Със вас, кралицата! Кажете, що да сторя.
Със радост ще умра, щом кажете: умри!
Страхувам се за вас! Простете!
КРАЛИЦАТА
Говори!
За първи път пред мен това се казва гласно.
Ти моя дух смути и развълнува страстно!
Нуждая се от теб, от теб, от твоя глас.
Ти казваш, страдал си. Но колко страдах аз!
Шест месеца ме ти избягваш упорито
(но не, не биваше да казвам туй открито!).
Нещастна съм. Мълча. И толкоз ме е страх…
РУИ БЛАС (който я слуша очарован)
Не спирайте, мадам… Едва сега разбрах…
КРАЛИЦАТА (вдига очи към небето)
Добре, тогава чуй.
(Настрана.)
Да, всичко ще му кажа.
Нима това е грях? Аз трябва да покажа
на моето сърце копнежа съкровен.
(Към Руи Блас.)
Аз търсех те, а ти се криеше от мен,
и често идвах тук, във тази тайна стая,
да чуя твоя глас, да видя, да узная
какво се върши в теб, в душата ти, в ума.
Гласът ти ме плени и чезнех аз сама.
За мене ти си крал и господар на трона.
Издигнах те и днес ти крал си без корона.
Да, аз направих те пръв в цялата страна.
Туй, що не стори бог, извърши го жена.
От теб получих дар и от възторг треперя,
преди — букет цветя, сега — една империя.
Преди бе тъй добър, сега си тъй велик.
Това една жена го вижда всеки миг.
Ако греша, защо седя във таз тъмница,
затворена като във клетка гълъбица,
без ласка, без любов, сред безнадежден мрак?
Наскоро някой ден ще ти разкажа как
съм страдала със дни, забравена, сломена,
в двореца всеки миг до болка унизена…
На, вчера спалнята поисках да сменя;
не ми харесва тя, тъй мрачна през деня.
Ти знаеш сигурно — умът ти всичко знае, —
че има някога такива тъжни стаи.
Не ме послушаха. Робиня ли съм тук?
Но теб те праща бог. И твоят дълг е, дук,
Испания да спасиш от вълци и хиени,
та с клетия народ да възкресиш и мене.
Говоря ти без ред, с объркани слова,