но ще намериш, знам, здрав смисъл и в това…
РУИ БЛАС (пада на колене)
Госпожо…
КРАЛИЦАТА (тържествено)
Теб от днес душата си поднасям.
Кралица съм, уви, ала за теб жена съм,
с душа и със сърце съм твоя аз от днес
и вярвам сляпо в теб, че браниш мойта чест.
И щом ме позовеш, ще дойда незабавно.
О, Цезар, горд бъди, сърце велико, славно,
над теб короната на твоя дух блести!
(Целува го по челото.)
Прощавай!
(Повдига гоблена и изчезва зад него.)
Сцена четвърта
РУИ БЛАС (сам)
(Сякаш е потънал в съзерцание на някакво небесно видение.)
О, небе, над мен изгряваш ти!
За първи път блестиш така, откак те помня!
Светът сега пламти във светлина огромна,
като във сън блажен, като във божи рай —
всред хиляди лъчи пленително сияй.
Във мен и вън от мен — навред екстаз и тайна.
Аз радостен съм, горд със гордостта безкрайна,
че вече ме дари с божественост света,
със свойта благодат и сила — Любовта!
Тя люби ме! И аз щастлив съм без стеснение,
от краля по-щастлив, че тя обича мене!
О, аз съм като луд! Честит, богат, любим,
херцог, министър — пост, така непостижим!
До вчера шепнех в страх прекрасното й име,
а тя ме прероди, да, тя преобрази ме!…
Вървя като във сън, осеян от звезди!
Ала не беше сън, тя днес ме убеди.
О, да, това бе тя. В косите с диадема —
дантела от сребро. Не приказка, поема,
а тя — от плът и кръв. И гледах, поглед свел,
на златния браслет имперския орел…
Тя има вяра в мен и ме обича лудо!
И ако е така, че бог, по странно чудо,
ни е дарил с любов, решил да смеси в нас,
във нашите сърца величие и страст,
аз, гордият човек, що смут и страх не знае,
аз, който съм любим и смел чрез любовта й,
пред бога всемогъщ, и влюбен, и злочест,
кълна се в своята неопетнена чест
и казвам: „Вярвай в мен било като кралица,
било като жена, затворена в тъмница,
най-предана любов ти разгоря у мен,
и вяра, и копнеж. Не бой се.“
От няколко минути през вратата в дъното е влязъл един мъж, загърнат в широка мантия; на главата му шапка със сребърен ширит. Той тръгва бавно към Руи Блас, без той да го вижда, и в момента, когато Руи Блас, пиян от щастие и екстаз, вдига очи към небето, мъжът грубо слага ръка върху рамото му. Руи Блас се сепва и се обръща като човек, събуден внезапно от сън. Мъжът сваля наметката си и Руи Блас познава в неговото лице Дон Салуст. Дон Салуст е облечен в ливрея с огненочервен цвят и със сребърни ширити като ливреята, която носи пажът на Руи Блас.
Сцена пета
Руи Блас, Дон Салуст.
ДОН САЛУСТ (с ръка върху рамото на Руи Блас)
Добър ден!
РУИ БЛАС (изплашен, настрана)
Загубен съм! Салуст!
ДОН САЛУСТ (усмихнат)
Жълтици триста давам,
че в този миг за мен не мислехте.
РУИ БЛАС
Признавам,
не ви очаквах днес…
(Настрана.)
Кога ли е дошъл?
Очаквам ангел бял, а иде демон зъл!
(Затичва се към гоблена, който скрива малката врата на тайната стаичка, и заключва вратата. След това, треперейки, се обръща към Дон Салуст.)
ДОН САЛУСТ
Е, драги, как върви?
РУИ БЛАС
Защо сте във ливрея?
ДОН САЛУСТ
За да се вмъкна тук, облякох се във нея.
Не предизвиква страх, ни смут, ни крамоли.
Това е вашата. Познахте я, нали?
Слага шапката на главата си. Руи Блас остава гологлав.
РУИ БЛАС