Страхувам се за вас…
ДОН САЛУСТ
Защо така тревожно?
РУИ БЛАС
Изгонен сте, нали?
ДОН САЛУСТ
Да, много е възможно.
РУИ БЛАС
Ще ви познаят тук. Така, посред бял ден?!
ДОН САЛУСТ
Но кой щастлив човек ще се загледа в мен?
Кой в този бърз летеж и във това гъмжило
ще търси дон Салуст, изпаднал във немилост?
Кой всъщност взира се в лицето на слуга?
Сяда в креслото. Руи Блас остава прав.
Що става във Мадрид? Що ново там сега?
Да, вярно ли е, че от ревност всепризната
за черните очи красиви на хазната
Приего бил от теб изхвърлен като смет?
Не биваше така. Той твой е братовчед.
По майка Сандовал сте двамата със него,
от Сандоваловци е гербът на Приего,
а този същи герб, дон Цезар, е и твой…
Постъпва ли се тъй с роднини, драги мой?
Че вълкът си е вълк, туй истина е стара,
но брат ви щом краде, недейте му се кара.
Така е…
РУИ БЛАС (поуспокоен)
Монсеньор, да ви предупредя:
Приего трупаше беда подир беда,
като преотегчи с голям разход бюджета.
Войници трябват ни за бойните полета,
а нямаме пари за истинска войска.
Баварският инфант е болен все така
и вече, че ще мре, от всички се разбира
(наскоро граф Арах ме точно информира!181),
а ерцхерцогът щом си много позволи,
ще имаме война182…
ДОН САЛУСТ
Тук хладно е, нали?
Я вижте, оня там прозорец затворете!
Руи Блас, побледнял от срам и мъка, се колебае един миг. След това, като прави усилия над себе си, отива бавно до прозореца, затваря го и се връща при Дон Салуст, който, седнал в креслото, следи Руи Блас с поглед, в който се чете безразличие.
РУИ БЛАС (продължава, като се мъчи да убеди Дон Салуст)
Войната, монсеньор, е страшна, разберете!
И щом сме без пари, ни тласка в пропастта.
Спасението ни е във спестовността.
Но във Бавария поръчах да се каже,
че ний и за война приготвени сме даже.
ДОН САЛУСТ (прекъсва Руи Блас, като му посочва носната си кърпа, която е изпуснал на земята.)
Подайте кърпата ми, моля…
Руи Блас, сякаш подложен на мъчение, отново се колебае, но след това се навежда, вдига носната кърпа и я подава на Дон Салуст, който я слага в джоба си.
ДОН САЛУСТ
Е, добре?
РУИ БЛАС (с усилие)
Испания да спасим! Тя в скръб зове ни днес
да пазим общия, не своя интерес!
Пред интереса общ се личния забравя.
За всяка добрина народът благославя.
Със смелост да спасим хазната от крадци,
да смъкнем маската на всички подлеци.
ДОН САЛУСТ (нехайно)
О, не, не бива тъй. Това е нетактично.
Така да си дребнав дори е неприлично!
Да вдигаш толкоз шум с такъв ужасен тон
за някакъв си там похарчен милион.
Не бива да крещим и да крещим до бога.
Ний с нашта горда кръв, с осанката си строга
живеем рицарски, не бием се в гърди,
не сме като онез, които уж беди
поправят всеки ден и чакат благодарност.
Ти търсиш във Мадрид площадна популярност;
на старите — любим, на младите — кумир!
Това е глупаво и вредно най-подир.
Държавен интерес? За вашия мислете.
„Испания да спасим!“ Безсмислие, което
е казал тук и друг и не по-зле от вас,
а популярността, туй жажда е за власт.
Да лаеш като пес, застанал край хазната,
е също според мен да лаеш по луната.
И доблестта е фалш. А честността? Дори
при Карла Пети тя не струваше пари.
Знам, глупав ти не си. От патоса обаче
ще те лекуваме. Ти беше пеленаче,
когато весело балона твой във миг
със някаква игла или с един ритник
разкъсахме. И той се пръсна и отвори
181
182