и всички глупости изхвръкнаха нагоре…
РУИ БЛАС
Обаче, монсеньор…
ДОН САЛУСТ (с ледена усмивка)
Чудако, докога?
По-важни работи очакват ни сега.
(С рязък и повелителен тон.)
Във мойта къщица да бъдеш утре заран.
Когато дойда там, и тебе да заваря.
Това, що готвя с теб, ще блесне изведнъж.
Еднички немите лакеи там задръж.
В градината една каляска, в гъсталака,
приготвена за път, запрегната да чака.
За смяна на коне ще се погрижа сам,
а нужните пари ще ти изпратя там…
РУИ БЛАС
Каквото, монсеньор, нареждате, ще сторя,
но закълнете се, че в цялата история
кралицата…
ДОН САЛУСТ (който си играе с ножче от слонова кост, леко се извръща към Руи Блас)
Отчет не мисля да ти дам.
РУИ БЛАС (олюлява се и го гледа ужасен)
О, страшен сте човек! Със вашта злоба, знам,
ме тласкате сега към пропаст по-дълбока.
Аз гърча се без свяст под вашта власт жестока.
Пак план изготвяте страхотен. Ужасен
очаквам нещо зло… Смилете се над мен!
О, вий не знаете, пред вас не ще отричам:
кралицата, сеньор, аз пламенно обичам.
ДОН САЛУСТ (хладно)
О, да, аз знам това.
РУИ БЛАС
Как? Знаете?
ДОН САЛУСТ
Е, да,
аз, драги, всичко знам.
РУИ БЛАС (опира се в стената, за да не падне, и говори като на себе си)
И цялата беда
е там, че иска той да си послужи с мене.
Ала това е срам, това е престъпление!
(Вдига очи към небето.)
О, боже всемогъщ! О, господи, защо
са тези изпитни?
ДОН САЛУСТ
Сънуваш или що?
Не бива тез неща да вземаш тъй трагично.
Тъй смешно е това. Съвсем е нелогично!
Ще ми благодариш за всичко някой ден.
Аз все вървя напред. И ти върви със мен.
Споменах ти веднъж и пак ще ти повторя:
за твойто щастие аз чудеса ще сторя.
Голяма работа — любовни изпитни!
Та кой ли ги не знай? Те траят два-три дни.
Кове се на една империя съдбата,
а и на твойта част от щастие — при делбата.
Не си наивен ти, ни прост, нито глупак.
И все такъв бъди. Аз кротък съм и благ.
Но ти си мой лакей. Да, ваза, във която
на рой приумици поставям аз цветята.
Та кой говори тъй с лакей като вас?
Аз твой съм господар и ти си в мойта власт:
ще те издигна днес, а утре ще те срина.
Направих те сеньор за половин година,
но само временно — прищявка и шега, —
ти май забравил си, че си лакей, слуга.
В кралица влюбен си? Обичан си от нея?
Но не забравяй и лакейската ливрея…
Бъди разумен мъж…
РУИ БЛАС (слуша разсеяно, сякаш не вярва на ушите си)
О, боже милостив,
какъв ужасен грях изкупвам нечестив?
Какво съм съгрешил? Ти, който наш баща си,
не ми отказвай днес, о боже, помощта си!
Ужасно страдам, виж. Без никаква вина
захвърлен съм без жал във страшна мрачина.
Един злочест човек в предсмъртна мъка стене!
Във пропаст, монсеньор, захвърляте вий мене.
Сърцето ми без жал разпъвате на кръст,
насищайки така жестоката си мъст…
(Говори сякаш на себе си.)
О, да, това е мъст. Картината е ясна.
Това е, знам, против кралицата нещастна.
Ще кажа всичко аз. О, нека знае тя.
Но, боже мой, дали не ще я отвратя
като лъжлив слуга, комуто се полага
да бъде от дома изгонен със тояга?!
О, не, не! Никога! Загубвам свяст и ум.
Пауза.
(Сякаш сънува.)
А как постъпва той?! Без крясъци, без шум,