машина в тъмнина изгражда той проклета,
на нея — хиляди най-страшни колелета,
и после в зъбците й хвърля на шега
една нищожна вещ, един злочест слуга,
задвижва я и в миг от улея излиза
на части, къс по къс, окървавена риза,
премазана глава, едно сърце във кръв…
Как да не тръпнеш цял пред тази страшна стръв,
когато разбереш, че някак по погрешка
слугата бил и той човек с душа човешка!…
(Обръща се към Дон Салуст.)
Но аз съм още жив! Но аз съм още цял.
Машината не сте вий още завъртял!
(Хвърля се в нозете му.)
Смилете се над мен! Смилете се над нея!
Ваш верен съм слуга, да бъда друг, не смея.
На всичко съм готов, вий знаете добре…
ДОН САЛУСТ (с досада)
Не, този млад човек не ще ме разбере.
Досадно…
РУИ БЛАС (влачи се в нозете му)
Милост!
ДОН САЛУСТ
Не. Да свършим, господарю.
(Извръща се към прозореца.)
Но тоз прозорец май самичък се отваря.
През него лъха студ.
(Отива до прозореца и го затваря.)
РУИ БЛАС (изправя се)
Но стига! Аз съм мъж.
Херцог съм Д’Олмедо, министър всемогъщ,
не ще му позволи главата ми да смаже!
ДОН САЛУСТ
Как каза той това?! Не се запъна даже!
Руи Блас — херцог? Какво? Но ти си полудял!
Мен титлата херцог сам кралят ми е дал!
РУИ БЛАС
Ще викна стражата…
ДОН САЛУСТ
За да разкрия кой сте.
РУИ БЛАС (силно раздразнен)
Но…
ДОН САЛУСТ
Рискът ни е общ. И затова — спокойствие.
Аз всички мерки взех. Неуязвим не сте.
РУИ БЛАС
Ще се държа докрай!
ДОН САЛУСТ
О, глупаво дете!
РУИ БЛАС
Без доказателства?!
ДОН САЛУСТ
На вас ви липсва памет.
Предвиждам всичко аз, не давам да ме мамят.
Ти ръкавица си, но пръстите съм аз.
(Тихо, приближава се до Руи Блас.)
И ако утре ти не си на пост у вас,
за да завърша туй, което е готово,
ако със жест, с очи, с едно-едничко слово
ме някак издадеш, разкриеш моя план,
жената, що скъпиш, на любовта ти блян,
чрез хорската мълва, от мен разпространена,
ще бъде публично навред оскандалена.
След туй ще прочете с угаснало сърце
написано за мен нарочно писъмце,
със почерка красив, що тъй добре познава
(не са се минали години оттогава).
Това писмо гласи така: „Аз, Руи Блас,
лакей на дон Салуст, маркиза от Финлас,
се задължавам вред — и публично, и тайно —
да съм слуга добър, да служа всеотдайно.“
РУИ БЛАС (сломен с угаснал глас)
Каквото кажете ще върша отсега!
Вратата в дъното се отваря. Влизат съветниците, членове на частния кралски съвет. Дон Салуст бързо се загръща в наметката си.
ДОН САЛУСТ (на Руи Блас, с дълбок поклон)
Разбирам, монсеньор, покорен ваш слуга!
Четвърто действие
Дон Цезар
Малка стая, разкошно мебелирана, но мрачна. Ламперията и мебелите са в старинен стил и със старинна позлата. Стените са облицовани с тапети от кадифе в малинов цвят, изтъркано тук-там, особено зад облегалата на креслата, с широки златни галони, които образуват отвесни ивици. В дъното — врата с две крила. Вляво, на отрязан ъгъл — голяма камина от времето на Филип II с герб от ковано желязо върху вътрешната стена. На отсрещната стена, на отрязан ъгъл — малка ниска врата, която води към някаква тъмна стаичка. Един-единствен прозорец вляво, доста високо, снабден с железни пръчки и корниз — както в затворите. По стените няколко старинни портрета, опушени и почти изличени. Гардероб с голямо венецианско огледало. Кресла от времето на Филип III. До една от стените — шкаф с много украшения. Четвъртита маса и върху нея всичко нужно за писане. В един ъгъл — кръгла масичка с позлатени крака. Сутрин. При вдигане на завесата Руи Блас, облечен в черно, без наметка и без ордена на „Златното руно“, силно развълнуван, се разхожда с големи крачки из стаята. В дъното стои един Паж и сякаш очаква заповедите му.