Заключени врати. Решетки на затвор.
И се пристига тук отгоре, през отвор,
тъй както виното в шишето се налива.
Но няма вино… Ех…
(Забелязва малката врата вдясно, отваря я и влиза бързо в стаята, след това се връща и прави движения, които изразяват недоумение.)
Оттук не се отива
наникъде. Килер. И непрогледен мрак!
(Запътва се към вратата в дъното, открехва я, поглежда, след това я затваря и отново се връща на авансцената.)
И — никой. Где ли съм? Нали успях все пак
от алгуасилите да се измъкна ловко?
Защо ще се боя от тази обстановка?
За странните неща да мисли някой друг.
(Сяда в креслото, прозява се, но веднага отново става.)
И въпреки това е страшно скучно тук.
(Вижда един малък шкаф в стената вляво.)
По външен вид това е май библиотека?!
(Отива при шкафа и го отваря. Оказва се, че е шкаф за провизии.)
Да, сирене, пастет — една закуска лека.
И диня за десерт. Бутилки вино — шест!
Това се казва дом с достойнство и чест.
(Разглежда бутилките една след друга.)
Личи си, че подбор е правен с тънко чувство…
(Отива в ъгъла, гдето е кръглата масичка, взема я и я изнася напред, след това весело подрежда на нея онова, което намира в шкафа — бутилки, провизии. Прибавя също и чаша, чиния, вилица и прочие. След това взема в ръка една бутилка и я разглежда.)
Какво ли пише тук?
(Налива в чашата вино и го изпива на един дъх.)
Класическо изкуство
на славния поет, що Слънце се зове.
Най-нежния поет през всички векове!
(Налива си втора чаша и я изпива.)
Кой поетичен вид — сонет или балада —
е равен на това?
(Пак си налива и пие.)
Божествена наслада!
Да хапна…
(Почва да яде.)
Кучета-стражари! Будали!
Изгубиха ми пак следата…
(Продължава да яде.)
Но дали
стопанинът е тук?
(Отива до бюфета и донася оттам една чаша и един прибор, които слага на масата.)
Какво? Ще го поканя!
Ще ме изгони ли? По-бързо да се храня…
(Яде лакомо, на големи залъци.)
След като се наям, ще тръгна мълчешком,
за да узная кой живее в този дом.
Не ще е лош човек. Навярно чака гости.
Женичка може би. Но аз, след толкоз пости,
ще му се извиня по гръцки навик стар,
прегръщайки ей тъй
(коленичи наполовина и обгръща масата с две ръце)
античния олтар.
(Пие.)
По виното личи какъв е господаря.
Но ако дойде той и почне да се кара,
ще кажа кой съм аз и от какъв съм род,
че нито съм бандит, ни скитник цял живот,
ни даже Сафари, а — граф и половина:
дон Цезар де Басан, на дон Салуст роднина…
Ще бъде цял сюрприз нечаканата вест.
„Кога си е дошел? Как? Завчера? Нощес?“
Смущение навред. И бомбата се пръсва:
един човек умрял, а ето го — възкръсва…
Дон Цезар де Басан?! Да, моля ви се. Да!
Забравен беше той, госпожи, господа…
„Та той не бил умрял — на дон Приего внукът?“
Мъжете ще ръмжат, жените ще шушукат
и всякакъв мълвеж ще придружи комай
до мойто жилище кредиторския лай…
Чудесно ще е, да! Но липсват ми парички…
(Шум при вратата.)
Ха, някой иде! Пак самичък срещу всички!
Дон Цезар, дръж се, брат! Наполовина, знам,
не вършиш нищо ти.
Загръща се в наметката, скривайки лицето си до очите. Вратата в дъното се отваря. Влиза Лакей в ливрея и носи на гръб голяма чанта.