Аз виждам кораб, цял натъпкан със пари.
(Като напълва един джоб, почва да пълни друг. След това търси джобове по дрехите си, сякаш забравил за Лакея.)
ЛАКЕЯТ
Очаквам заповед.
ДОН ЦЕЗАР
Каква, душице драга?
ЛАКЕЯТ
За да извърша туй без бавене, веднага,
което аз не знам, но е известно вам.
Но много важно е…
ДОН ЦЕЗАР (прекъсва го с вид, че уж се досеща)
Държавни, частни… знам!
ЛАКЕЯТ
Налага се това да стане незабавно:
тъй наредено е!
ДОН ЦЕЗАР
Да, ти момче си славно!
И верен си…
ЛАКЕЯТ
На мен е казано оттам
да бъда тук при вас и помощ да ви дам.
ДОН ЦЕЗАР
Добре, благодаря. Така се и полага…
(Настрана.)
Да пукна, ако знам какво ще ми помага!
(Високо.)
Мой златен, приближи!
(Налива вино в другата чаша.)
И от това пийни!
ЛАКЕЯТ
Какво?
ДОН ЦЕЗАР
Изпий това! Но най-напред седни
да поговорим…
Лакеят изпива виното. Дон Цезар повторно напълва чашата му. Принуждава го да седне и да изпие виното, след което отново му налива. Настрана.
Как му светнаха очите!
(Изтяга се в креслото. Високо.)
Човекът, драги мой, е нещо ненаситно,
превръща се във дим от огнената страст…
(Налива му чашата.)
Ужасни глупости съм се раздрънкал аз.
Димът съвсем е друг във небесата сини.
Издига се, дими във градските комини,
а ний пропадаме без вест в комина стар.
(Търка ударения си крак.)
Олово е човек…
(Налива двете чаши.)
Наздраве! Твоят дар
не струва песента на пийналия честно.
(Приближава се до лицето му и казва тайнствено.)
Внимавай при товар, оста се чупи лесно.
Светът без фундамент се срива бързо, знай…
Ела ми помогни, яката закопчай.
ЛАКЕЯТ (гордо)
Не съм камериер.
Преди Дон Цезар да му попречи, той взема звънчето, което е на масата, и звъни.
ДОН ЦЕЗАР (настрана, изплашен)
Сега пък със звънеца
самия домакин ще доведе подлеца!
Загазих!
Влиза един от негрите. Дон Цезар, силно изплашен, се обръща гърбом, като човек, който не знае какво ще стане.
ЛАКЕЯТ (на негъра)
Копчето на плаща закопчай!
Негърът се приближава важно до Дон Цезар, който го гледа смаян, и закопчава яката на плаща му, след което се покланя и излиза, като оставя Дон Цезар вкаменен от изненада.
ДОН ЦЕЗАР (става от масата, настрана)
На гости съм дошел във дяволския рай!
(Изляза на авансцената и се разхожда с големи крачки.)
Какво пък от това? Нахраних се богато.
Получих и пари, торбичка цяла злато,
ала не зная с тях какво да правя…
Обръща се към Лакея, който седи до масата и продължава да пие, но вече се олюлява на стола си.
Стой!
(Замечтано, настрана.)
По мен надават вой кредитори безброй:
да им се наплатя, е глупаво и жалко.
Затуй ще им раздам на всекиго по малко.
Да им платя ли? Как? Защо да им платя?
Да лея златен дъжд над глупави цветя?
Парите са открай причина за развала,
през всички времена — от мен до Анибала.
Да плащаш, смешно е, престъпно е дори.
Аз плащам с приказки, но никога — с пари.