ДУЕНЯТА (от прага на вратата)
Дон Цезар де Басан?
Дон Цезар, потънал в мислите си, вдига глава.
ДОН ЦЕЗАР
Да, аз съм.
(Настрана.)
Женска фуста.
Докато Дуенята прави дълбок реверанс в дъното, той, смаян, излиза на авансцената.
Нов трик на дявола или на дон Салуста!
Басирам се, че той ще се яви и сам.
(Високо.)
Да, Цезар де Басан. Що носи ви насам?
(Настрана.)
Нерядко бабичка донася вест от млада.
ДУЕНЯТА (покланя се и се прекръства)
Сеньор, дано Христос божествена награда
ви щедро низпосли през тия постни дни!
ДОН ЦЕЗАР (настрана)
Началото, уви, към черквата клони.
(Високо.)
Амин!
ДУЕНЯТА
И нека бог с добро да ви отплаща!
(Тайнствено.)
Кажете: вие ли на тази, що ме праща,
любовна среща тук таз нощ сте назначил?
ДОН ЦЕЗАР
Възможно е. Защо?
ДУЕНЯТА (изважда от чантата си сгънато писмо и му го подава, но не му позволява да го вземе)
О, хубавецо мил,
от вашата ръка ли е това послание
към влюбено във вас божествено създание,
добре известно вам?
ДОН ЦЕЗАР
Да, сигурно съм аз.
ДУЕНЯТА
Омъжена за стар ревнивец беловлас,
навярно се бои, че може да изпати,
затуй да проверя при вас ме тук изпрати
прислужницата на въпросната жена,
обаче името й тя не спомена.
ДОН ЦЕЗАР
Но мойто каза?
ДУЕНЯТА
Да, разбира се. Жената
на среща вика те във къща непозната,
без тя да знае кой и що я чака там.
Да бъдеш предпазлив, не е ни грях, ни срам.
Затуй ме праща тук от вас да чуя лично
дали сте вий…
ДОН ЦЕЗАР
Това е много драматично!
Любовно писъмце със толкоз страхотии!
Да, казах, че съм аз.
ДУЕНЯТА (слага на масата сгънатото писмо, което дон Цезар разглежда с любопитство)
Щом авторът сте вий,
пишете тук: „Ела!“ — ей тук, като заверка,
но лично не, а друг! Една предпазна мерка.
ДОН ЦЕЗАР
Да, да, разбирам…
(Настрана.)
Как!? Не с моята ръка?
Посяга да вземе писмото, но то е повторно запечатано и Дуенята не му позволява да го докосне.
ДУЕНЯТА
Не пипайте. Нали познавате плика?
ДОН ЦЕЗАР
Е, да.
(Настрана.)
Изгарям цял от любопитство вече!
Звъни със звънчето. Влиза един от негрите.
Грамотен си, нали?
Негърът прави утвърдителен знак с глава, което учудва Дон Цезар.
Ти ням ли си, човече?
Негърът отново прави утвърдителен знак с глава.
(Ново слисване на Дон Цезар. Настрана.)
Сега пък ням слуга! Ще карам както знам.
Показва писмото на немия, което Дуенята държи притиснато до масата.
Пиши ей тук: „Ела!“
Немият пише. Дон Цезар прави знак на Дуенята да вземе писмото, а на немия да си върви. Слугата излиза.
(Настрана.)
Покорен, ала ням!
ДУЕНЯТА
Ще дойде тази нощ. Навярно е красива?
ДОН ЦЕЗАР
О, да!
ДУЕНЯТА
Слугинята — и нея си я бива.