Всред храма тайнствено ме поотдалечи.
Красива, ангел същ, но с дяволски очи.
И веща в любовта, макар и толкоз млада.
ДОН ЦЕЗАР
Ний съдим по това, че хубав господар
не ще държи слуга и некрасив, и стар.
ДУЕНЯТА
Затуй и вашата ще е красива…
ДОН ЦЕЗАР
Много!
ДУЕНЯТА (прави дълбок реверанс, преди да си тръгне)
Целувам ви ръка…
ДОН ЦЕЗАР (дава й една шепа монети)
Вземи това за сбогом,
любезна бабо.
ДУЕНЯТА (слага парите в джоба си)
Ах, каква е младежта!
Потрябва ли ви пак посредник в любовта,
запитайте за мен, за госпожа Олива. —
храм „Сан Исидро“…
Излиза. Малко след това вратата отново се отваря и главата на Дуенята се показва.
Там всеки ден отивам…
Дон Цезар се обръща с досада. Вратата отново се затваря, после пак се отваря и старата пак се показва.
Ще дойде тя нощес! Спомнете си за мен
в молитвите си.
ДОН ЦЕЗАР (изгонва я гневно)
Ах!…
Дуенята изчезва. Вратата отново се затваря.
ДОН ЦЕЗАР (сам)
Смутен, зашеметен,
объркан съм така, на месеца съм сякаш…
Наситих си глада, сега любов ме чака:
съдбата тъй добра към мен не е била.
Дотук е всичко в ред, но краят е в мъгла.
Вратата в дъното отново се отваря. Показва се Дон Гуритан с две дълги саби под мишница.
Сцена пета
Дон Цезар, Дон Гуритан.
ДОН ГУРИТАН (в дъното)
Дон Цезар де Басан?
ДОН ЦЕЗАР (обръща се и вижда Дон Гуритан и двете саби)
Най-сетне нещо свестно!
Добре започнат ден ще свърши тъй чудесно!
Пари, дуел, любов, нахранен и честит!
Дон Цезар пак съм аз във най-естествен вид!
Посреща весело и с пресилени поклони Дон Гуритан, който го гледа вторачено с тревога в погледа и пристъпва бавно към авансцената.
Като във собствен дом, сеньор, благоволете
да влезете при мен. Добре дошел! Седнете!
Приятно ми е! Ах, каква висока чест!
Великолепен ден… Кажете, кой е днес
на мода във Мадрид, на младите кумира?
Все тъй Маталобос? Все тъй и Линдамира?!
Опасност според мен, ала във две лица:
че той краде пари, а тя краде сърца.
Жените, драги мой, са сатанинско племе.
От тях ний патим зле, и то от дълго време.
Кажете нещичко, стреснете моя слух.
Отдавна аз съм труп, не съм човек, а дух.
И същество-абсурд, мъртвец, напуснал гроба,
идалго съм и бик от най-кастилска проба.
Ограбиха ме цял, но не за туй е реч.
От приказни страни аз ида, отдалеч…
ДОН ГУРИТАН
От тъй далеч? Добре. И аз от път се връщам.
Бях по-далеч от вас.
ДОН ЦЕЗАР (развеселен)
Къде били сте всъщност?
ДОН ГУРИТАН
Далеч на север бях.
ДОН ЦЕЗАР
А аз — далеч на юг.
ДОН ГУРИТАН
От ярост цял кипя.
ДОН ЦЕЗАР
А аз, откак съм тук,
съм побеснял от гняв.
ДОН ГУРИТАН
Хиляда левги минах…
ДОН ЦЕЗАР
А аз: две хиляди. Жени видях стотина —
зелени, жълти, да, със най-различен цвят,
в Алжир благословен. Тунис е чуден град.
А турците навред държат се много мило:
на всеки кръстопът стърчи едно бесило.
ДОН ГУРИТАН
Бях изигран…
ДОН ЦЕЗАР
А аз — продаден и отнесен.