Выбрать главу

Отдъхвам си. Не е той нищо развалил,

дори съюзник мой донякъде е бил.

Но да се отърва от него, не е лесно.

Парите — поврага!

(Високо.)

                                Това е интересно!

А идвал ли е друг от тази сутрин?

ДОН ЦЕЗАР

                                                                Не.

Но аз ще продължа — да разберат поне

аз кой съм; име, род, същинското ми звание.

Такъв ще вдигна шум, че тясно ще ви стане!

ДОН САЛУСТ (живо се приближава до Дон Цезар)

Вземи жълтиците и махай се оттук!

ДОН ЦЕЗАР

Не ще ме убедиш. Познавам твоя трик:

ще пратиш подир мен шпиони, след което

ще съзерцавам пак лазура на морето.

Не!

ДОН САЛУСТ

        Вярвай ми!

ДОН ЦЕЗАР

О, не! В палата — стар затвор —

ти слагаш нов капан, ги готвиш нов позор.

Интригата при вас, това е стълба двойна:

със вързани ръце, със стъпка неспокойна

се качва жертвата отсам с въздишка, плач.

Оттатък бди палач — и вий сте тоз палач.

ДОН САЛУСТ

О!

ДОН ЦЕЗАР

        Дръпвам стълбата и вий…

ДОН САЛУСТ

                                                Вземи си меча

и бягай!

ДОН ЦЕЗАР

                Искам тъй на злото да попреча.

Аз зная, братовчед, че много сте чевръст,

пет кукли се въртят, помръднете ли пръст.

И аз съм кукла, но оставам.

ДОН САЛУСТ

                                                        Чуй…

ДОН ЦЕЗАР

                                                                Жестока

продажба стана с мен като с бездушна стока

и пускате фалшив дон Цезар из града.

Петните мойта чест.

ДОН САЛУСТ

                                        То бе случайно…

ДОН ЦЕЗАР

                                                                        Да,

случайно! Паприкаш подготвят хитреците,

със него да гостят простаците, глупците.

На ваште планове аз слагам вече край

ще викна кой съм аз, та всеки да узнай.

(Качва се на перваза на ниския прозорец и гледа навън.)

Аха, полиция минава! Ей там, вие!…

(Провира, ръката си между летвите на капаните, размахва я и вика.)

Елате!…

ДОН САЛУСТ (изплашен, на авансцената, настрана)

                        Свърши се, ако им се открие!

Влизат алгуасили, водени от алкад. Дон Салуст изпада в крайна тревога и обърканост. Дон Цезар отива към алкада с тържествуващ вид.

Сцена осма

Същите, един алкад, алгуасили.

ДОН ЦЕЗАР (на алкада)

Пишете протокол, че има тук хитрец…

ДОН САЛУСТ (посочва Дон Цезар на алкада)

Той е — Маталобос, прочутият крадец…

ДОН ЦЕЗАР (смаян)

Как?

ДОН САЛУСТ (настрана)

        Всичко изведнъж се на добре обръща.

(На алкада.)

Сред бял ден тоз човек се вмъкна в мойта къща.

Задръжте го.

Алгуасилите улавят Дон Цезар за двете ръце.

ДОН ЦЕЗАР (яростно на Дон Салуст)

                        Какво? Разбойникът е друг!

Безсрамник и лъжец!

АЛКАДЪТ

                                        Кой ни извика тук?

ДОН САЛУСТ

Аз!

ДОН ЦЕЗАР

        Ама че подлец!

АЛКАДЪТ

                                Я дръжте се прилично!

ДОН ЦЕЗАР

Дон Цезар де Басан със вас говори лично.

ДОН САЛУСТ (на алкада)

Дон Цезар ли? Я виж наметката му. Там

в подплатата личи САЛУСТ — със монограм.

Наметката ми той открадна…

Алгуасилите смъкват наметката от Дон Цезар. Алкадът се взира в нея.