АЛКАДЪТ
Значи вярно…
ДОН САЛУСТ
А пък елекът му…
ДОН ЦЕЗАР (настрана)
Изчадие коварно!
ДОН САЛУСТ
От графа Алба е взет. Откраднат е. Нали
(показва герба, избродиран върху левия ръкав)
това е графски герб?
ДОН ЦЕЗАР (настрана)
Ах, всичко провали!
АЛКАДЪТ
Две златни кули, да…
ДОН ЦЕЗАР (настрана)
Мръсник!
ДОН САЛУСТ
И двете шпаги?
Енрикес и Гусман…
Като се дърпа в ръцете на алгуасилите, от джоба на Дон Цезар изпадат няколко златни монети. Дон Салуст посочва на алкада натъпканите му джобове.
ДОН САЛУСТ
Забележете, драги,
че никой в джоба си не носи тъй пари.
ДОН ЦЕЗАР (настрана)
Загубен съм!
Алгуасилите го пребъркват и вземат парите.
ЕДИН АЛГУАСИЛ (пребърква го)
Книжа!
ДОН ЦЕЗАР (настрана)
Това ме умори!
Любовни писъмца, спасени в дни трагични.
АЛКАДЪТ (разглежда писмата)
Писма… едно, две, три… И с почерци различни.
ДОН САЛУСТ (посочва адресите)
Туй чужди са писма…
АЛКАДЪТ (на един от алгуасилите)
Ръцете му вържи!
Алгуасилът му връзва ръцете.
ДРУГ АЛГУАСИЛ (влиза, на алкада)
Навън убит човек във локва кръв лежи.
АЛКАДЪТ
И кой го е убил?
ДОН САЛУСТ (посочва Дон Цезар)
Ей тоз!
ДОН ЦЕЗАР (настрана)
Добре ме стяга!
ДОН САЛУСТ
Той влезе тук при мен с окървавена шпага.
На, вижте…
АЛКАДЪТ (разглежда шпагата на Дон Цезар)
Кръв. Добре.
(На Дон Цезар.)
Върви пред тях, катил!
ДОН САЛУСТ (на Дон Цезар, когото алгуасилите отвеждат)
Привет, Маталобос!
ДОН ЦЕЗАР (прави крачка към него, гледайки го втренчено)
Голям мръсник сте бил!
Пето действие
Тигърът и лъвът
Същата стая. Нощем. Върху масата гори запалена лампа. При вдигане на завесата Руи Блас е сам. Дълъг черен халат скрива облеклото му.
Сцена първа
РУИ БЛАС (сам)
И тъй, на всичко край. И на мечти безумни!
До късно бродих сам из улиците шумни.
Спокоен съм сега. Надявам се. В нощта
по-бистър е умът, по-бърза мисълта.
И нищо страшно тук сред тез стени сурови.
На място си стоят и маси, и столове,
а немите слуги спокойно горе спят.
Спокойствие цари във този мрачен кът…
Защо ще се боя? Аз имам вяра в пажа:
ще види Гуритан, за нея той е стража…
О, господи, ти пак над мене се смили!
Получила е тя писмото ми, нали?
Ще ми помогнеш ти, о, боже милостиви,
чист ангел да спася от нокти зли и диви,
да не заплашва скръб кралицата добра.
И щом я отърва, аз мога да умра.
(Изважда от пазвата си малко шишенце и го слага върху масата.)
Умри, подлецо, сам и потъни в забвение!
Умри като човек, изкупващ престъпление!
Умри във тоя дом, самотен и презрян!
(Разгръща халата си, под който се вижда лакейската ливрея, която е носил в първо действие.)