Умри в ливреята — мъртвешки твой саван!
Ала не ще мъртвец тоз демон да ме зърне
(издърпва един шкаф до тайната врата, за да се барикадира),
през този таен вход поне да се не върне!
(Отива пак до масата.)
Навярно моят паж е срещнал Гуритан,
днес рано сутринта с писмо го пратих там…
(Спира поглед върху шишенцето.)
Устата ми сама присъдата изрече,
готов съм да умра и сам да спусна вече
над своя собствен труп надгробния капак.
И радвам се дори, като помисля как
не могат да ме спрат пред мойта сетна воля.
(Грохва върху едно кресло.)
А любеше ме тя! О, боже, аз те моля,
върни ми храбростта!
(Плаче.)
О, двамата в покой
да ни оставеха…
(Скрива лицето си в ръце и плаче, хълцайки.)
А аптекарят, той
запита изведнъж — каква сме днеска дата.
Не зная и сега… Корави са сърцата
на хората. Ти мреш, а тях не ги боли.
Как страдам! Да. Но тя? Обича ме, нали?
Ала защо така доброто се не връща?
Не ще усетя пак ръката, що прегръща,
нито целувката на моето чело…
А трябва да умра, сразен от страшно зло.
И дрехата, със чар във всяка своя гънка,
и малките нозе под туниката тънка,
и чудните очи, забулени във мрак,
гласа, усмивката — не ще ги видя пак.
Не ще ме приюти гласът й чист и ясен!
Протяга с вълнение ръка към шишенцето и в момента, когато трескаво го грабва, вратата в дъното се отваря. Показва се Кралицата, облечена в бяло, с тъмна наметка, с качулка, отметната назад. Лицето й е бледо. Тя държи в ръка фенер със скрита светлина, слага фенера на земята и тръгва бърже към Руи Блас.
Сцена втора
Руи Блас, Кралицата.
КРАЛИЦАТА (влиза)
Дон Цезар!
РУИ БЛАС (обръща се ужасен, загръща бърже халата си, за да скрие ливреята, настрана)
Боже, тя! Какъв капан ужасен
я чака тук!
(Високо.)
Мадам!…
КРАЛИЦАТА
Защо се тъй смути,
дон Цезар?
РУИ БЛАС
Кой ви тук повика?
КРАЛИЦАТА
Нали ти!
РУИ БЛАС
Аз?
КРАЛИЦАТА
Да. Нали от теб получих…
РУИ БЛАС
Говорете…
КРАЛИЦАТА
Едно писмо.
РУИ БЛАС
От мен?
КРАЛИЦАТА
От вас. Я помислете!
РУИ БЛАС
Какво да мисля? Ах, нали отлично знам,
че никакво писмо не съм изпращал вам!
КРАЛИЦАТА (изважда от пазвата си листче и му го подава)
Чети!
РУИ БЛАС (бързо го грабва, надвесва се над него под лампата и чете)
„Опасност днес заплашва ме голяма.
Кралице моя, друг за мене изход няма:
за да ме отървеш, при мен нощес ела!“
(Гледа писмото вцепенен, сякаш неспособен да чете по-нататък.)
КРАЛИЦАТА (продължава, като сочи с пръст реда, който чете)
„Загубен съм без теб. Живот, сърце, дела
са в твоите нозе, що мислено целувам…“
РУИ БЛАС (с угаснал глас)
Предателство!
КРАЛИЦАТА (продължава да чете)
„Мини през задната вратичка,
за тайна сигурна е наредено всичко.
Ще чака мой човек в притихналия двор.“
РУИ БЛАС (настрана)
Аз бях