Выбрать главу

забравил туй писмо…

(На Кралицата, с груб глас.)

                                        Отивайте си!

КРАЛИЦАТА

                                                                Ах!

Ще си вървя. Добре! Но колко лош сте, боже!

В какво се провиних?

РУИ БЛАС

                                        Постъпката ви може

да ви погуби…

КРАЛИЦАТА

                                Как?

РУИ БЛАС

                                        Не питайте. Не знам.

Но бягайте!

КРАЛИЦАТА

                        Нали поръчахте ми сам

да дойда — по една изпратена дуеня?

РУИ БЛАС

Каква дуеня? Ах, туй никак не променя

за вас опасността, която ви грози.

Върнете си!

КРАЛИЦАТА

                        О, не! Опасност и сълзи

не мен очакват тук, а вас, когото любя.

Ще ви помогна аз, дори да се погубя!

РУИ БЛАС

Безумна мисъл! Ах, властителю велик!

Остава в тоя дом в такъв опасен миг!

КРАЛИЦАТА

Писмото е от вас, нали?

РУИ БЛАС (вдига ръце към небето, отчаян)

                                                Велики боже!

КРАЛИЦАТА

Защо ме пъдите?

РУИ БЛАС

                                Но чуй…

КРАЛИЦАТА

                                                Тъй не може:

написвате писмо до мене. След това…

РУИ БЛАС

Не съм ти писал тез предателски слова,

нещастнице, сама се вплиташ в мрежа здрава

и пъклена беда отвред те застрашава.

За да те убедя, загинал бих дори!

Обичам те със страст безумна, разбери!

И за да те спася, изтръгнал бих самичък

аз своето сърце. Защото те обичам!

Върви си!

КРАЛИЦАТА

                Цезар…

РУИ БЛАС

                                Ах! Почакай, боже мой!…

Кой пътната врата…

КРАЛИЦАТА

                                        Отвори ми…

РУИ БЛАС

                                                                Но кой?

КРАЛИЦАТА

Един маскиран мъж, притулен до стената.

РУИ БЛАС

Маскиран мъж? Висок? Продума ли в тъмата?

Кой беше този мъж? Кой беше? Говори!

Един мъж в черно и с маска на лицето се показва на вратата в дъното.

ЧОВЕКЪТ С МАСКАТА

Аз бях!

Сваля маската си. Това е Дон Салуст. Кралицата и Руи Блас с ужас го познават.

Сцена трета

Същите, Дон Салуст.

РУИ БЛАС

О, бягайте!

ДОН САЛУСТ

                        Не, късно е, уви!

Госпожа фон Нойбург не е кралица вече.

КРАЛИЦАТА (с ужас)

А! Дон Салуст!

ДОН САЛУСТ (на Руи Блас)

                        Сама днес вам се тя обрече

за цял живот.

КРАЛИЦАТА

                        Това примамка е било,

дон Цезар?!

РУИ БЛАС (отчаяно)

                        Ах, сама си причинихте зло!

ДОН САЛУСТ

Държа ви аз в ръце, но знам какво да сторя,

не ще ви отегча, без гняв ще ви говоря.

Заварих ви, мадам, на среща у дома

с дон Цезар, в полунощ във стаята — сама.

На вашия съпруг това ще му помогне

законния му брак със вас да се разтрогне.

И въпреки това на папата във Рим

ний можем този факт и да не съобщим:

остава между нас…

(Изважда от джоба си един пергамент, развива го и го поднася на Кралицата.)

                                        Тук само подпишете.

Писмото ще предам на краля във ръцете,

а след това — в съда по брачните дела.

(Сочи навън.)

Пред пътната врата очаква ви кола.