е моята душа. Ах, само от любов
към вас на всякаква постъпка бях готов.
И вече късно е. Сгреших и не отричам,
но стана затова, защото ви обичам…
КРАЛИЦАТА (хладно)
Сеньор!…
РУИ БЛАС (все така на колене)
Не бойте се, не ще се приближа.
Да ви разкажа тук за всичко аз дължа.
Повтарям ви, не съм тъй подъл, толкоз грешен…
Днес бродих из града, безумец безутешен
и хората със страх се взираха във мен.
До тази болница, дом хубав, изграден
от вас, една жена, окъсана и бедна,
ръка към мен простря, със кротост ме погледна
и от челото ми със длан потта изтри.
О, господи, над мен ръката си простри!
КРАЛИЦАТА
Какво желаете?
РУИ БЛАС (скръства молитвено ръце)
Да ми простите само!
КРАЛИЦАТА (решително)
Не, никога!
РУИ БЛАС
Добре!
(Взема шишенцето от масата, поднася го до устата си и го изпива на един дъх.)
Сега, печален пламък,
угасвай!
КРАЛИЦАТА (става и се втурва към него)
Що стори?
РУИ БЛАС
На мъки край суров
аз турих. И това е моят благослов!
КРАЛИЦАТА (ужасена)
Дон Цезар!
РУИ БЛАС
Боже мой, а толкова сърдечно
обичан бях от вас!
КРАЛИЦАТА
Каква е тази течност?
Какво направихте? Кажи! Какво стори?
Простих ти, вярвам ти, дон Цезар! Говори!
РУИ БЛАС
Аз казвам се Руи Блас.
КРАЛИЦАТА (обгръща го с ръце)
Руи Блас, простих ти вече!
Какво направи? Ах, защо не ти попречих?
Не е отрова туй?! Кажи, ще бъдеш жив?
РУИ БЛАС
О, да, отрова е. Но аз съм тъй щастлив!
(Държейки Кралицата в прегръдките си, вдига очи към небето.)
О, боже, позволи на мен, лакея беден,
кралица да даря със благослов последен,
че моето сърце, което съгреши,
тя в сетния му час със прошка утеши.
КРАЛИЦАТА
Отрова?! Боже мой! Та аз съм го убила!
Какво би сторил ти, ако ти бях простила?
Обичам те! Кажи!
РУИ БЛАС (с последни сили)
Умрял бих и тогаз.
Гласът му отслабва. Кралицата го държи в прегръдките си.
Не можех повече подлец да бъда аз…
(Посочва вратата.)
Но вие бягайте. През този вход минете,
не се бавете тук… побързайте… вървете…
Остава в тайна, в мрак, жестоката игра…
Умирам тъй щастлив!
(Пада.)
КРАЛИЦАТА (хвърля се върху него)
Руи Блас!
РУИ БЛАС (миг преди да издъхне, се пробужда, като чува името си, произнесено от Кралицата)
Благодаря!
Гено Генов
Бунтът на поета драматург
В края на 20-те години на XIX век театралните представления във Франция са все още сковани, изцяло съобразени с класицистичните идейни норми и художествени условности, въведени през XVII век в драматургичната теория и практика от Жан Шаплен и Никола Боало. Образованата публика в Париж е враждебно настроена спрямо новаторските по дух и поетика спектакли в които се дискредитира класицистичната театрална традиция. Роялистката цензура не допуска на френска сцена пиеси, които подронват авторитета на кралската особа и представят в неблаговидна светлина придворната аристокрация.
През периода на Реставрацията (1814–1830 г.) романтизмът завладява умовете и сърцата на младите поети и писатели, разпространява се с бързината на прилепчива епидемия сред бунтовно настроената френска интелигенция, отегчена от културния застой в страната, озовала се отново под властническата опека на Бурбонската династия. За младите творци във Франция романтизмът означава преди всичко предизвикателна дързост спрямо идейно-художествените изисквания на класицизма, разкрепостяване на страстите и провъзгласяване на свободата на духа, смело експериментиране в сферата на поетиката, въвеждане на ярък колорит в литературата, живописта и музиката. Писателите, художниците и композиторите възприемат романтизма не само като осигуряващ свобода на фантазията художествен метод, но и като стил на живот, като екстравагантна мода, която се нуждае от ефектна реклама — предизвикателство както към здравомислещите практични буржоа, така и към скованите от предразсъдъци и светски условности потомствени аристократи.