II
Марджори и Бърнис се прибраха вкъщи и си казаха „лека нощ“, когато се качиха на втория етаж. Макар и братовчедки, те не бяха близки. Всъщност Марджори нямаше приятелки — тя смяташе момичетата за глупави. Бърнис пък през цялото това гостуване, уредено от родителите й, копнееше за онези разговори, подправени с кикотене и сълзи, които считаше за неотменим фактор в женското общуване. Но в това отношение намираше Марджори за доста студена; при разговорите с нея изпитваше същото затруднение, както с мъжете. Марджори никога не се кикотеше, от нищо не се боеше, рядко се смущаваше и всъщност притежаваше много малко от качествата, които според Бърнис бяха типично женски и открай време благословени.
Тази вечер, докато си миеше зъбите, тя за стотен път се запита защо винаги когато се намираше далеч от къщи, никой не я ухажваше. Това, че семейството й беше най-богатото в Оу Клер, че майка й канеше ужасно много гости и преди всички балове даваше малки вечери от името на дъщеря си, че й бе купила кола, с която да се разхожда сама — не й бе хрумвало, че всички тези неща могат да бъдат причина за успеха й в родния й град. Както повечето момичета, и тя бе откърмена с топлото млечице на Ани Фелоус Джонстън3 и с романи, в чиито героини се влюбваха заради някакви техни мистериозни качества, винаги споменавани, но никога описвани.
Бърнис изпитваше неясна болка от това, че в момента не е популярна. Не й беше известно, че ако не бяха старанията на Марджори, през цялата вечер щеше да танцува само с един мъж, но знаеше, че дори в Оу Клер някои момичета, с по-ниско положение и не толкова красиви, жънеха много по-големи успехи. Причината търсеше в някаква хитра безпринципност у тези момичета. Това никога не я беше тревожило или ако я разтревожеше, майка й щеше да я успокои, че другите понижават цената си и че мъжете наистина харесват момичета като нея.
Тя загаси лампата в банята и неочаквано реши да отиде при леля си Джоузефин, за да си побъбри с нея, тъй като в спалнята й още светеше. Премина безшумно с меките си пантофки по застлания с килим коридор, но понеже чу гласове отвътре, спря недалеч от открехнатата врата. После долови собственото си име и без всякакво намерение да подслушва се застоя — и нишката на разговора прониза съзнанието й рязко, като че ли бе прокарана с игла.
— Тя е напълно безнадежден случай — Беше гласът на Марджори. — О, зная какво ще кажеш! Толкова много хора ти разправят колко е хубава и мила и как готвела! И какво от това? Тя се чувства ужасно. Мъжете не я харесват.
— Какво значение има евтината популярност?
Гласът на мисис Харви прозвуча сърдито.
— Има огромно значение, когато си на осемнайсет години — каза подчертано Марджори. — Направих всичко, каквото можах. Държах се мило и карах момчетата да танцуват с нея, но те просто не искат да се отегчават. Като си помисля само как тази глупачка похабява страхотната си красота и какво би направила Марта Кеъри, ако я имаше… о-о-о!
— В днешно време не съществува кавалерство.
Гласът на мисис Харви подсказваше, че не би могла да издържи на съвременните условия. През нейната младост всички момичета, които произлизаха от добри семейства, се забавляваха превъзходно.
— Е — продължи Марджори, — никой не би могъл да повдига непрекъснато духа на неудачната си гостенка; в днешно време всяко момиче се грижи само за себе си. Дори се опитах да й подскажа как да се облича и тъй нататък, но тя се вбеси — гледаше ме по ужасно странен начин. Достатъчно е чувствителна, за да разбере, че няма никакъв успех, но съм сигурна, че се успокоява, като се мисли за много целомъдрена, а мен — за прекалено весела и лекомислена, заради което ще свърша зле. Всички момичета, които не са харесвани, мислят тъй. Гроздето е кисело! Сара Хопкинс ни нарича с Дженевив и Робърта „кокетки“! Сигурна съм, че би дала десет години от живота си заедно с европейското си образование, само и само да би могла да бъде „кокетка“, в която да са влюбени трима-четирима и на баловете да я отнемат от партньора й на всяка втора стъпка.
— Струва ми се — прекъсна я мисис Харви с малко уморен глас, — че трябва да направиш нещо за Бърнис. Виждам, че не е много жизнерадостна.
Марджори изстена.
— Жизнерадостна! Боже господи! Не съм я чувала да казва на някое момче нещо друго освен, че е горещо или че дансингът е претъпкан, или че догодина ще ходи да учи в Ню Йорк. Понякога ги пита какви коли имат и им казва каква марка е нейната. Страшно занимателно!
3
Ани Фелоус Джонстън (1863–1931) — писателка, автор на сантиментални романи, любимо четиво на провинциалните момичета в началото на века.