Настъпи кратко мълчание, след което мисис Харви отново подхвана старата песен:
— Това, което зная със сигурност, е, че други момичета, които не са и наполовина толкова мили и привлекателни, си имат ухажори. Марта Кеъри например е дебела и гръмогласна, а майка й е от простолюдието. Робърта Дилън отслабна тази година толкова много, че като я погледне човек, си мисли, че е дошла от пустинята на Аризона. Изтощава се до смърт от танцуване.
— Но, мамо — прекъсна я нетърпеливо Марджори, — Марта е жизнерадостна и ужасно остроумна, тя е екстра момиче, а Робърта танцува великолепно. Популярна е от толкова време!
Мисис Харви се прозина.
— Струва ми се, че всичко е от индианската й кръв — продължи Марджори. — Може би тя представлява един вид връщане към първобитното съществуване. Индианките по цял ден са седели, без да продумат.
— Върви да си лягаш, глупаво дете — изсмя се мисис Харви. — Нямаше да ти го кажа, ако знаех, че ще го запомниш. Според мен повечето от твоите идеи са идиотски — завърши тя със сънлив глас.
Последва още една пауза, докато Марджори се чудеше дали си заслужава да убеждава майка си. Хората над четирийсет години рядко могат да бъдат убедени в нещо завинаги. На осемнайсетгодишна възраст убежденията ни са като върхове, от които гледаме, а на четирийсет и пет са може би пещери, в които се крием.
След тези разсъждения Марджори каза „лека нощ“. Когато излезе в коридора, там нямаше никой.
III
На следващата сутрин, докато Марджори закусваше, в стаята влезе Бърнис, поздрави доста официално и седна срещу нея, като я загледа втренчено и леко навлажни устните си.
— За какво си се замислила? — попита я Марджори, доста озадачена.
Бърнис помълча, преди да метне ръчната си граната.
— Снощи чух какво каза на майка си за мен.
Марджори се сепна, но само леко почервеня и когато заговори, гласът й прозвуча съвсем спокойно:
— Къде беше?
— В коридора. Отначало нямах намерение да подслушвам…
След като я погледна неволно с презрение, Марджори сведе поглед и се задълбочи в балансирането на една неизядена царевична люспа4 върху пръста си.
— Мисля, че ще е най-добре да се върна в Оу Клер, след като съм ти толкова неприятна. — Долната устна на Бърнис потрепваше ужасно и тя продължи с плачевен глас: — Опитах се да се държа мило, пък… ти първо не ми обръщаше внимание, а после ме и обиди. Никога не съм се отнасяла с гостите си по този начин.
Марджори мълчеше.
— Но аз ти преча, разбирам. Досаждам ти. Приятелите ти не ме харесват. — Тя млъкна и си спомни още една от своите болки. — Естествено бе, когато се опита да ми намекнеш миналата седмица, че роклята ми не е хубава, да се вбеся. Не мислиш ли, че аз може би знам как да се обличам?
— Не — едва чуто промърмори Марджори.
— Какво?
— Нищо не съм намеквала — каза рязко Марджори. — Доколкото си спомням, казах, че е по-добре да облечеш една хубава рокля три пъти, отколкото да я смениш с две ужасни.
— Смяташ ли, че това беше много любезно от твоя страна?
— Не съм имала за цел да се държа любезно. — Помълча и добави: — Кога искаш да си тръгнеш?
Бърнис си пое рязко дъх.
— О! — Това беше почти вопъл.
Марджори я изгледа учудено.
— Не каза ли, че ще си тръгваш?
— Да, но…
— Аха, значи не мислиш да го правиш!
Известно време двете се гледаха втренчено над масата за закуска. Пред погледа на Бърнис всичко беше като размазано, а върху лицето на Марджори бе изписан онзи суров израз, който се появяваше, когато леко пийналите студенти й се обясняваха в любов.
— Значи не мислиш да го направиш — повтори тя, сякаш точно това бе очаквала.
Бърнис го потвърди, като избухна в сълзи. На лицето на Марджори се изписа досада.
— Ти си ми братовчедка — хлипаше Бърнис. — Аз съм ти на г-г-гости. Трябваше да остана цял месец и ако се върна, майка ще разбере и ще се чу-чуди…
Марджори изчака пороят от накъсани думи да се уталожи до леки подсмърчания.
— Ще ти дам парите, които ми се полагат за един месец — каза хладно тя, — и можеш да прекараш последната седмица където си поискаш. Има един много хубав хотел…